5 dic 2006, 17:35

Поредния ден в Рая...

  Ensayos
1.7K 0 1
1 мин за четене
Хиляди престъпления се извършват всяка седмица по света, милиони бездомници
бродят по улиците с надеждата да доживеят утрешния ден, невинни хора умират
заради чужди грешки, много са и случаите на изнасилени момичета, понякога дори
малки деца... Пускам телевизора. Отново дават новините. Заслушвам се и чувам, че
четири 15 годишни момчета са пребили свои връстник. След това казват, че
педофил изнасилил 4 годишно момиченце и след това го убил жестоко. Следващата
новина - 9 годишно момче жестоко убило друго 8 годишно момче. Следва някоя и
друга политическа новина, кражба или убийство и, в някои редки случаи, новините
завършват с някоя сватба на известни личности или постижение на български
спортист или изпълнител. И след тези ужасяващи 30 минути как можем да живеем
спокойно и безгрижно да се разхождаме по улиците без да се притесняваме, че
могат да ни ограбят или изнасилят?! Излизам на улицата и накъдето и да се
обърна, виждам някои бездомник, просещ или свирещ на инструмент за някоя друга
стотинка. Няма как да не съжалиш подобни хора, които с невероятно големи усилия
и мъки гледат да преживеят до утрешния ден и още по-гадно ти става, когато
осъзнаеш, че по никакъв начин не можеш да им помогнеш... И всъщност само като си
помисля, че и аз мога да бъда на мястото на тези хора без свои собствен дом или
на мястото на някое от пребитите, убитите или изнасилени деца, и усещам, че
макар да нямам всичко, което искам, има хора, които или нямат нищо, или са
загубили и малкото, което им е останало. Сравнявайки техния и моя свят, осъзнах,
че Рая всъщност е на Земята. Но не онзи Рай, в които хората живеят в лукс и без
проблеми, а този, в които оценяват малкото, което имат. Защото несправедливия и
опасен свят , в който живеем, може да повлече и нас в страшното си ежедневие.
Точно затова трябва да сме благодарни на Господ, че изживяваме поредния си ден
в Рая...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Симона Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • според мен есето е много странно написано, и повтаря няколко неща по няколко пъти. Но общо взето има и някои работи, които са реалност и в днешния жесток свят.

Selección del editor

Амортизация 🇧🇬

exuded

Първо обедняваме духовно. После материално. Така ми се струва. Колкото по-бедни ставаме в себе си, т...

За живота въобще 🇧🇬

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...

Само ако започнеш да правиш добро... 🇧🇬

thedac

Само ако започнеш да правиш добро, ще повярваш в него И най-малкото добро, което направиш, то е за т...

Заличаване 🇧🇬

exuded

Търкаме, търкаме... От сутрин до вечер. Лотариата е за всеки, билетите и талоните са достъпни, прост...

Когато бях овчарче 🇧🇬

exuded

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...

Задбалансово 🇧🇬

exuded

Властта у нас битува несрамежливо. Придобила е себе си и вече няма нужда от воля на избора, на избир...