Ето наближава последният учебен ден, всички са пременени и усмихнати, заставаме пред входната врата и чакаме последното биене на звънеца да ни изпрати в така дълго чакания от нас ден. Сълзи се стичат по лицата ни, но знаем че това е последния ден, в който ще можем да се насладим на безгрижния живот.

Сега ни чакат истинските изпитания, сега ни чака истинският живот, изпълнен с трудности и препятствия, изпълнен с радостни и хубави моменти от нашия живот.

Хубаво беше да си ученик, но всичко има своя край. Един ден си тук, а утре си там.

Сега трябва да мислиш за своето бъдеще, за прехраната си, за това къде ще работиш и за своето семейство. Сега всичко става по-трудно, сега вече не си ученик, дългият път вече е пред теб и те зове за нови преживявания и изпитания. Сега всичко зависи от теб самия, сега всичко е в твоите ръце. За теб и за тези, които така отдавна чакат този миг, в който ще стъпят на твърда земя и ще опитат от плодовете на нашата земя.

                                          02.05.2007