16.02.2006 г., 19:55 ч.

Последно сбогом 

  Есета
3531 0 3
2 мин за четене

Тръгна си ! Тръгна и ме остави сама сред морето от спомени , което заедно сътворихме.Какво бе любовта ти ? Видение,вълшебство,истина или измама? Свита в ъгъла , потънала в дебрите на отчаянието аз не мога да си отговоря.С всеки изминал ден , болката в сърцето нараства и започвам да се чудя дали беше плод на въображението ми или се превръщаш в един залязващ спомен. Да,все още те обичам,но колкото пъти го призная пред себе си като че ли нажежено до червено желязо жигосва сърцето ми.Къде замина любов?Къде се изгуби и защо допусна с ефирна сабя да те разсекат и да се мъчиш полумъртва в агония?Защо допусна да те облекат като дрипава просекиня която като птица прелита ту при мен , ту при теб ,за да те моли да се върнеш?
Уби ли любовта? Не , жива е! И в теб живее още тя,виждам го в очите ти,които като две малки въгленчета пламват всеки път , когато отправиш погледа си към мен.Обичаш ме и въпреки всичко си тръгна и защо? Нима за толкова години обърканото дете в теб не порасна?! Чаках , чаках да се събудиш в един прекрасен ден и да разбереш, че вече не си дете , че си голям,но мога ли още да чакам. ще има ли утре?! ще видя ли отново пленителната синя мрежа на небето?Ще видя ли отново пламналите звезди в красивата зимна вечер? Снежинки се сипят от небето в момента , минават покрай прозореца ми и виждат тъгата в очите ми.Виждат сълзите , които парят лицето ми.
Тук е !Едниственият гост в дома ми отново е тук.Вдигам зачервените от плач очи за да поздравя проницващият нощен вятър.Всяка вечер той нахлътва през прозореца и ми говори.Шепти ми с твоя глас и отново ми напомня за теб.Тръгна си и отнесе със себе си надеждата ми за красивото в живота из дълбините на отчаянието. Сърцето ми ли?! То страда и търси своето място , но ти не го искаш,а на мен то вече не ми трябва.
Ще бъда различна , ти си този , които ме промени.Да, но от утре.
Сега за послeдно искам да се сбогувам.Старото ми Аз иска да бъде изпратено от света преди мястото му да бъде заето от новото.
Снежната покривка навън е тъй нежна , непокътната и чиста.Ноща се е потготвила за да ми кажа последно СБОГОМ.Вървя по бялата пътека и с всяка крачка , погазваики снегът на спомена чувствам как хлад обвива сърцето ми.Старото ми Аз умира давещо се в болката на сълзите които проля по теб.Със треперещ глас прошепвам "ПРОСТИ ми свят,тръгвам си от теб.Не можах да преборя болката.ПРОСТИ любов,но да пораснеш не мога да те чакам!След мене идва друга,по-различна същност.Сбогом и ПРОСТИ".

© Теодора Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??