Единственото, което съм искала през целия си живот, е някой да ме обича. Да ме обича такава, каквато съм – много емоционална, експанзивна, трудно владееща емоциите си. Жена, която трудно споделя болките си с другите, особено с онези, които са я наранили. Винаги търсеща разбиране и, за съжаление, твърде рядко намираща го. Просто едно момиче, което иска да бъде прегърнато и успокоено, че не е самò в този тъй сложен свят.
Знам, че всеки живее в свой собствен свят и сам го изгражда. Моят свят е много тъжен и самотен. Свикнала съм да крия болките си и да не ги споделям с никого. Това обаче ме прави доста избухлива, защото моята емоционална същност има нужда от изява. Имам нужда да покажа на хората, че мен ме боли отвътре, ама някак си, ако може да не споделям истинския проблем. В резултат викам по всекиго и по всичко за щяло и нещяло. Мразя това у себе си. А и на всички около мен хич не им е приятно от тази ситуация. Как, по дяволите, да се контролирам!? Нямам никаква идея... искам да изкор ...