4.07.2005 г., 23:00 ч.
ПР
Ставаш всяка сутрин с желанието да убедиш, понякога дори излъжеш, че това, което ти можеш да предложиш, го няма никой друг.
Чувствата ти се превръщат в добре обработена от опита драматургия, в сценарий като по учебник.
Играеш, за да не загубиш, вълната никога не спира, а тя води или до върха или до дъното.
Подсмихваш се хитро, стремейки се хем да намекнеш, хем да не разкриваш колко всъщност интелигентен и надарен си. Живееш, за да разкриваш чужди тайни и да пазиш своите. Толкова си свикнал да продаваш, че продаваш себе си. Толкова си свикнал да говориш, че и най-красивото обличаш в думи. Толкова си свикнал да опаковаш, че опаковаш даже сърцето си...
Имаш достатъчно рамки, за се чустваш свободен и достатъчно пазар, за да се чустваш независим. Имаш достатъчно омраза, за да обградиш любовта си в лъжи и самочуствие. Имаш достатъчно хъс, за да създадеш най-прекрасното и да сринеш най-великото. Имаш всичко, а нямаш нищо, защото знаеш само как да печелиш. Не виждаш красивото, ако не те заслепи блясъкът му.
Всичко е тъй хубаво...
Всичко е тъй самотно...
А животът е тъй кратък...
Чувствата ти се превръщат в добре обработена от опита драматургия, в сценарий като по учебник.
Играеш, за да не загубиш, вълната никога не спира, а тя води или до върха или до дъното.
Подсмихваш се хитро, стремейки се хем да намекнеш, хем да не разкриваш колко всъщност интелигентен и надарен си. Живееш, за да разкриваш чужди тайни и да пазиш своите. Толкова си свикнал да продаваш, че продаваш себе си. Толкова си свикнал да говориш, че и най-красивото обличаш в думи. Толкова си свикнал да опаковаш, че опаковаш даже сърцето си...
Имаш достатъчно рамки, за се чустваш свободен и достатъчно пазар, за да се чустваш независим. Имаш достатъчно омраза, за да обградиш любовта си в лъжи и самочуствие. Имаш достатъчно хъс, за да създадеш най-прекрасното и да сринеш най-великото. Имаш всичко, а нямаш нищо, защото знаеш само как да печелиш. Не виждаш красивото, ако не те заслепи блясъкът му.
Всичко е тъй хубаво...
Всичко е тъй самотно...
А животът е тъй кратък...
© Мая Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Маичка, нещо не съм съгласна с гледната ти точка. Но разбирам защо е така - хората не са еднакви, не знам кого визираш, описвайки работата на ПР-а, но мога да ти кажа, че майка ми е ПР на община, познавам цяла асоциация на ПР-и и, повярвай ми, не всичко е така отчайващо както ти го представяш. Всичко опира до същността на човека, а колкото до печалбата, е тук вече съвсем грешиш! Аз ,лично поне, не познавам ПР с висока заплата - тези хора работят с любов и предимно в името на някакъв идеал! Помисли и върху тези думи ...
-
Описва работата на ПР-а, тоест връзки с обществеността, макар че и това не е пълно описание на задълженията му. Както и на други професии, с които хората търсят преуспяване, а намират...
-
Каква е основната идея на това произведение?
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
