mashka (Мая)
28 45
14.06.2012 г., 0:23 ч.

Празна публика 

  Есета » Други
1756 0 7
1 мин за четене

   Капка тук, капка там. Една и на листото, друга на тревата. Малко по малко асфалтът става влажен. Точка по точка се оцветява в по-тъмно сиво. 

   Топъл, кротък, летен дъжд. Сякаш първите сълзи на малко момиченце падат на сухия чаршаф. 

   Усилва се. Ръми тихо. Няма никого. Нощ е и само уличните лампи осветяват гладката повърхност. Сякаш домовете са пусти, сякаш целият град се е скрил от безобидните капчици. Сама съм с дъжда и нощта. Красива, лятна и прохладна нощ. Малкото момиченце на небето продължава да рони сълза след сълза. Няма светкавици, нито гръмотевици. Чува се само шумът на дъжда. Постоянен, но не и отегчаващ.

   Разхождам се сама по улицата и си представям еуфорията преди представление. Лампите са като прожектори, осветяващи главната роля в спектакъла - мен. Тъмните къщи отстрани са моята публика. Всички са ококорили очи в очакване. Вървя спокойно и плавно. Усмихвам се. Подскачам веднъж, после втори път. В главата ми се създава ритъм, заражда се песен. Танцувам в такт. Правя движения, които само съм сънувала. Превъртам се. Усмивката не слиза от лицето ми. Сякаш месеци наред съм мислила и упражнявала хореографията си и сега всичко върви по план. Веселя се на моята сцена. Всички ме гледат и се радват. Аз съм страхотна. Песента свършва, аз скачам и правя грандиозния финал, падайки на колене. Задъхана се оглеждам и виждам как домовете ми ръкопляскат. Тупването на всяка капка на асфалта е като едно пляскане с ръце, а те са безбройни. Чувството е невероятно. Чувствам се като звезда.

   Дъжът спира внезапно. Аз съм вир вода. Време е да се прибирам. Фантазията свърши, реалността ме очаква.

© Мая Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря
  • Супер е !Очаквам и други.
  • не казвам, че не е хубаво - много добре е написано, но това не му е жанра... поразровете се в интернет, за да видите компоненти на есе !
  • Моника, опитах се да направя нещо подобно, но явно не от всички се разбира по този начин. Все пак благодаря на всеки един за мнението му
  • За мен пък това ми прилича на есе, в което се разглежда разликата между фантазията и реалността, но в малко по-различна форма. Хубаво е, харесах много !
  • Това не е есе. Това може да се нарече разказ, инпресия, дори откъс от някой дневник, глава от книга, но не и есе. Правете разлика.
Предложения
: ??:??