Празнувахме ли, или...
ПРАЗНУВАХМЕ ЛИ, ИЛИ...
Той дойде на земята в тази нощ, за да ни каже, че истинският празник за душата е мига, в който тя се докосва до Отца си.
И денят на Неговото рождение от земна, смъртна жена беше празник.
Но какво е празника и как празнуваме в тази тиха, светла, свята нощ?
Докосва ли се до съвършенството духът ни, ставаме ли по-добри в нея и след нея?
Празник ли е ако никога не сме посадили дърво, но сме внесли в къщата си едно отсечено дърво, расло няколко години, само за да го натруфим с лъскави дрънкулки и да придадем суетна "празничност" на дома си? Нима не бихме се радвали повече да отидем в планината и да го видим с живи, свежи клонки, покрити със сняг, със следи от стъпки на диви животинки около него? Нима няма да е по-добре да научим децата си да обичат майката природа, като им го покажем в гората, където е неговото място? Нима не ни боли, когато след празниците то започне да рони изсъхнали иглици и трябва да го набутаме в контейнера за смет, защото вече е боклук, който не ни е нужен? Даваме ли си сметка, че нашата суета и глупост превърнаха едно живо дърво в боклук?
Забравяме ли за телата си в тази нощ, или тя е само повод да им устроим поредния разюздан пир? Поредния повод за преяждане и препиване. Забравили, че Той дойде, за да ни каже, че тялото ни не значи нищо. Че то е само оня съд, оня тленен дом, който духът ни обитава в земния си път, преди да се върне при Отца си, след поредното пътуване до земята, за да научи поредния си урок?
Дадохме ли поне половината от изхарченото за нашата трапеза за трапезата на сираците?
Дадохме ли топлата си дреха на бездомника, за да стопли премръзналите си кости? Поканихме ли го дори за час в дома си, за да се сгрее до огъня и да опита от пищната ни трапеза, препълнена с гозби, които не можем да изядем и които утре ще изхвърлим, защото в тази нощ стомасите ни не са по-големи от вчера? Или не го направихме, защото ще изцапа с мръсните си обувки килимите ни и с мръсните си ръце - белите ни покривки.
Подминахме ли блудната жена, предлагаща на безценица тялото си, или изпихме от свещената женска утроба, създадена, за да ражда неосквернен и чист живота, последната чиста капка невинност?
В тази нощ пришихме ли едно ангелско перо към крилете на дете, с които утре то да полети към неоткрити вселени?
От уличната кал измъкнахме ли някого, или го натиснахме по-дълбоко?
Чухме ли гласа Му, който ни зове: не убивай, не кради, не прелюбодействай?
Дадохме ли си сметка, че за да бъде този свят недостатъчно добър, мъничко вина имаме и ние, а не само другите, и че, за да бъде достатъчно добър, трябва и ние да станем още по-добри? И то не само на думи.
Спомнихме ли си за онези двама истински святи български, титанични духове и "нечути" характери и за тяхното гладно и студено, но истинско Рождество, когато "дърво и камък се пука от студ", а те пеят и се смеят?
Празнувахме ли, или вместо Него, сложихме в центъра на празника себе си? Ядейки, пиейки, пееки, радвайки и веселейки нашите тела, дали Му отдадохме нужната почит, дали не забравихме за Него? За аскета, презиращия парите, за нашия брат, който нашият Отец изпрати на земята с тежката Мисия да ни покаже, че Пътят за спасението ни е Любовта. Любовта към ближния, дори с цената на страданието, себеотричането и лишенията.
Празнувахме ли Рождеството Му, или се преструвахме, флиртувайки с идеята за царството Му, играейки в театъра на суетата поредната си роля в поредната епикурейска, уж благочестива пиеска, по наш сценарий, надявайки се с думите и парите си да откупим Милостта му, без да вярваме наистина в Него, но надявайки се, че Той е всемогъщ, всепрощаващ благодетел, който ще си затвори очите за нашите грешки и ще подреди живота ни както ни се иска? За да си осигурим място в рая още тук, на земята, преди да сме научили уроците си и преди да сме постигнали съвършениството т.е. Рая в себе си.
Е, празнувахме ли, или се преструвахме?
За себе си имам отговор.
26.12.2008г.
© Юлияна Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Твое право е да мислиш така, Благотворящий. Радвам се, че поне съм те разсмяла. Колкото за Господ или за когото и да е - не се чувствам виновна за това, което съм написала, така че ми е все едно дали и кой ще ми прости и кой няма да ми прости.
-
Пхахахаххаха...на такава тъпотия и тройка и е много. Явно някоя много милосърдна душа се е спряла тук да подращи с поглед това словесно изстъпление, че даже и да ти сложи "много добра" оценка. Пхахахахаха
Твърде е ученическо и на моменти простеещо даже. Фразата ти е една еманация на литературната анорексия, и така се прегъва от слабост, така залита, че имам чувството, че се счупи през средата. . .Освен това тази религиозност, която натпрапваш по такъв сигнален, фанфарен начин, нещо дразни да ти кажа. В крайна сметка, аз вярвам - Господ ще ти прости това престъпление срещу литературата, нали това му е работата все пак. . .Пхахахахахахахахахахаххахахахахахахахахахахахахах -
Благодаря за мн.добрата оценка, анонимни читателю.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
благодаря за позицията, но младия господин има известно право. Щом и ти потвърждаваш натрапващата се религиозност, значи не съм успяла. Защото това е било последното, което желаех. Напротив, исках да провокирам размисъл за истинската любов и вяра на хората и за фалшивата такава, с която често се говори и се пише. Защото дори и в тази нощ, когато се е родил оня, в когото уж се кълнат и се молят, някои поставят себе си в центъра на празника като го превръщат в повод за чревоугодничество и суетна демонстрация на благосъстояние. А ако не са вярващи, какво и защо празнуват тогава? Защото не Бог иска да унищожаваме природата, защото всъщност няма истинско милосърдие, нито всеки ден, нито дори само в тази нощ, защото мъжете изискват от жените и дъщерите си вярност и почтеност, но се възползват от чуждите жени и дъщери с безогледен цинизъм. И ако не съм намерила верния тон и изказ, значи не съм успяла. Защото аз не съм религиозна, имам специфично отношение към църквата като институция, към символите, атрибутите, ритуалите и служителите й, съмнявам се в някои твърдения в Библията и Евангелията, но си давам сметка, че са били необходими за времето си, че са писани от обикновени хора в епоха, когато науката не е била готова да обясни много, но също разбирам, че без този мистицизъм християнските идеи не биха намерили поддръжници. Вярвам в човешкия син Йисус, вярвам в идеята за хуманността, която църквата лицемерно изопачава през вековете и извършва непростими престъпления срещу хората в името на Бог, които никой пророк никога не би одобрил (да си спомним инквизицията, кръстоносните походи, горенето на “вещици” и др.). Вярвам в Бога-съвършенство, хуманност, Любов. Затова имаме дух и разум и точно това е искал да ни каже Йисус – че не омразата, ненавистта и презрението към човека, които могат да се овладеят със силата на духа, са Пътят напред и нагоре, а Любовта. Не съм изненадана, че господина не е овладял импулса си, а е избрал да бъде груб, да обиди и да се надсмее – не е нито първия, нито последния. Все пак ние всички сме само хора. Жалко, защото е толкова млад, начетен и надарен. А ако пък не е толкова млад, значи просто лъже.