Здравейте! Искам да споделя една представа, която ми върши работа. Тази сутрин почувствах, че е време да предам нататък. Тя се отнася за тези, които работят върху своето повдигане и за повдигането на Земята - за работниците на светлината.

    И така, ние произлизаме от една Същност, която можем да наречем Бог. В началото Бог разделил себе си на части, с цел самоизследване.  Тези части се наричат души. След това тези души се въплътили на Земята, с цел продължение на самоизследването, което предприел Бог чрез тях. Но се случило така, че като се въплътили на Земята, тези души съвсем забравили за своя божествен произход. Вследствие на това се появило страданието. То било производно на неразбирането на Божия Закон. Естествено, в това също си има положителните страни. Страданието станало толкова силно, че тези души започнали да се питат, къде са сбъркали, какво не е наред. Тогава Бог започнал да изпраща послания, които да отговорят на тези, на които вече не им се страдало. Посланията достигали по най-различни начини, но всички те имали за цел - да припомнят на тези, забравили за Себе си души, да се опомнят и да разберат каква е истинската цел и предназначение на тяхното пътешествие. Това се отнася за нас, приятели. Естествено, всичко това изглежда доста опростено, но така ми се струва по-лесно за предаване. Нима на всички нас, които питаме в сърцата си, не ни се отговаря. Отвсякъде идва информация, и когато сме настроени можем да чуем гласът на Бог, да видим съобщението му за нас, да получим отговорът, който толкова много търсим. И какво се получава? На този, на който вече не му се страда, му се дава знание за истината. И ако той го приеме, минава на следващото ниво. От това ниво помага на тези, които крачат подире. В смисъл ние всички произлизаме от една Същност. И този,който се събуди за тази истина, разбира, че няма голяма разлика между душите, освен това, че всяка душа реализира различна представа, различна идея на Бога за самия Него. Но всички души съзнаващи единността си със Създателя, съзнават и единността си със своите побратими и посестрими, в една или друга степен. Като започнем от този, който току що се е събудил за творческата си способност, и стигнем до извисените йоги, които прекарват живота си в медитация, някъде дълбоко в Хималаите. Всички будни души изпитват в себе си Любов и всички те имат само една цел - да носят Любов по света.

 И тук искам да добавя още нещо. Ние не променяме света, чрез това което правим, но чрез това, което сме. Важното е първо да постигнем качествено състояние в себе си, чак след това действията ни ще бъдат на мястото си.

 Знаете ли каква е мечтата ми, приятели? Всички ние, да се научим да изразяваме съвършеното добро, което носим в себе си. И да спрем да се грижим за това, кой какво мисли за нас. Просто да бъдем истинските ние - такива, каквито ни е сътворил Създателят. Тогава всеки може да твори това, което му доставя най-голяма радост.  Радостта е еквивалент на Любовта. А Любовта е същността на Бог. Щом стигнем до там значи сме се върнали у дома, там, от където сме започнали нашето пътешествие. Нека Любовта ни да расте със всеки изминал ден. Нека всички ние да се прегърнем в една мила прегръдка. Нека споделим богатството, което носим в сърцата си. Нека ние всички, заедно да изваем от този свят, най-красивото творение сътворявано някога. Бог да бъде с нас.