Често пъти съм си задавала въпроса какво ще направя, ако ми кажат, че ми остава ден живот, че умирам, или, че идва краят на света: "Накрая остават тия три - вяра, надежда, любов, но по-голяма от тях е любовта.'' Когато дойде краят, за какво се сещаме първо? ВЯРА! Иска ни се да вярваме, че това не е краят, че отвъд има друг живот, изпълнен с красота, щастие и радост. НАДЕЖДА! Надеждата, че не сме живели напразно, че сме оставили следа в сърцето на другите, че когато си отидем, ще има кой да ни помни. Но най-накрая остава любовта. Хората казват, че надеждата умира последна, но дали е така? Няма човек, който в последния си час да не си спомни за хората, които е обичал, с които е живял, с които е споделял болки и неволи, радост и тъга. Любовта е тази, която дава сили на човека да се бори за тези, които обича - за семейството, за любимия човек, за децата и родителите си. Любовта е тази, която ни напуска последна, защото тя е нещото, което ни прави истински хора. Тя е тази, която изпълва душите ни и радва сърцата ни. Любовта умира последна, защото живее с нас, около нас и вътре в нас!
© Стефани Всички права запазени