Всичко е различно, с изкривена представа за "живот". Толкова е трудно да го "живееш". Вече е по-лесно да си черноглед... тъжните моменти са повече от щастливите... И на това му казваме живот? Да гледаш милиони хора, за които няма "рокли на Барби", "принцове, прескачащи тръни", "баварци, S-класи", а реалност, гадна реалност... гладна! Хора, на прага да дръпнат въжето, да чакат с нетърпение да стане нощ, за да си пожелаят утрешният ден да е добър, да бъде милостив към тях. Отчаяни, затънали в дългове, безпаричие, защото само в България "можеш да се родиш платено, да учиш платено, да се лекуваш платено и да работиш безплатно"...
  И любовта е лъжа, защото всички сме такива. Сълзи, болка, разочарования, дори усмивката се превърна в наказание. Ако сега се сблъскваш с трудности, то занапред по-хубаво не мисли... няма лесни неща!

      И все пак на всички им тежи...