21.10.2010 г., 14:29 ч.

Прегръдка 

  Есета » Лични
1995 1 2

Прегръдка

 

Вече си го правил, но не по същия начин… Моля те, прегърни ме, доближи ме до теб и силно ме притисни към себе си, толкова, че да се почувствам част от твоето тяло, да не бъда вече самотна, а в обятията ти, твоите, ничии други, защото те ме успокояват, карат ме да се чувствам сигурна и защитена, недосегаема за всички и всичко, далеч от недоброжелателите и доброжелателите с криворазбрани идеи и намерения.

Дишането ми вече е спокойно, но сякаш ме е страх да поема дълбоко въздух и това мое движение да ме отдалечи и милиметър от теб. Не искам дори да помръдна, да те погледна или да се опитам да те целуна, желанието ми е най-простичкото и човешко, искам само да ме гушнеш, близост, твоята, само сега и само днес, само сега, защото съм сама и вярвам, че ти си човекът, който с тази своя постъпка ще ме върне към жизнерадостната мечтателка, която съм или искам да бъда.

© Слънце Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Не е никак зле. Бих го нарекла "добър опит" да се изрази неизразимото. Може би ще го продължиш след време!
  • Мокрите мечтания на едно слънце...
    Е, слабички като изпълнение и без точната пунктоация.
Предложения
: ??:??