Ти ми каза: "Прекалено късно е."
Но за какво бе прекалено късно.
Аз ти казах, че те обичам.
Дойдох до теб, прегърнах те.
Целунах те, ти ми отвърна истински.
За любовта ми ли бе прекалено късно?
За прошката ти ли бе прекалено късно?
Нима за обичта е нужен определен час?
Стоеше така красива и нежна в тъмнината.
Просто си тръгнах, без да кажа последно сбогом.
Дали ще се върнеш? Дали ще преглътнеш това?
Обърнах се. Беше се обърнала и ти.
Погледите ни се засякоха.
После се обърнах и си заминах.

След минута вече бях запалил цигара.
Може би от болка, може би по навик.
Събирах мислите си, които бяха разпилени.
Разпилени, но в същото време на едно място.
Всички те бяха за теб, само за теб.
Защо едва преди минути ме целуна така страстно.
Защо ми каза, че ме обичаш?
Нима обичаш да страдам?
Продължавах да вървя, не знаех накъде.
Тъмнината ме бе погълнала.
Дъхът ми бе затаен, като че чаках да ме догониш.
Обърнах се отново... нямаше никой зад мен.
Продължих да вървя в средата на улицата.
Просто нищо освен теб нямаше значение.

Беше прекалено късно.
През тези две години, може би не успях...
Не успях да осъзная какъв човек имам до себе си.
Начинът, по който ме гледаше.
Начинът, по който ме прегръщаше.
Начинът, по който ме целуваше.
Начинът, по който ме обичаше.
Нима това е само спомен сега?
Господи! Колко ми липсва това.
Но защо не му се радвах, когато беше до мен?
Какво ли не бих дал, поне за миг...
Поне за миг да върна любовта ти.
Да се върнеш в прегръдките ми.
Да завладея сърцето ти...

Благодаря ти.
Благодаря, че ми показа какво е да обичаш.
Но какво е обичта - болка и любов.
Ти ме дари с любовта през всичкото това време.
Настана време да се запозная и с болката.
Болката, която аз ти натрапвах досега.
Треперя. Треперя, но не е студено.
Нищо не виждам, ала не е замъглено.
Липсваш ми, но не си тук, за да ме успокоиш.
Болката ме пронизва. Време е да продължа.
И ако не се върна никога при теб,
няма да разбереш колко ме боли.
Ако не се върна никога при теб,
това не означава, че не те обичам.

Не мога да повярвам, че изгубих любовта ти.
Може би никога повече няма да те прегърна...
Ето за какво бе прекалено късно.
Прекалено късно да те върна...