30.01.2005 г., 22:46

Прекланям се...

3.3K 0 0

Гордоста - белегът, който различава човека от всички живи същества. Гордоста - най - здравият клон от дървото на самолюбието. Гордоста - най - силното оръжие на войната. Гордоста - пътят към смирението, възвисяването на духа, към преклонението... Прекланям се - пред силите, довели ме на този свят, пред стихийноста на чувствата от които съм създадена, пред съдбата, подарила ми живот. Прекланям се - пред слънцето, дарило ме с руменината на страните ми, пред аромата на въздуха, който възражда всяка моя клетка, пред природата, успокояваща душата ми. Прекланям се - пред родителите ми, създали уникалноста ми, пред България, в която намирам шастието. Прекланям се - пред бога, дарил ме с разум, със сърце и слово. Прекланям се. Горда съм, че живея и усещам, че стъпвам по благословена земя, че разказвам за магичната сила на топлите лъчи. Горда съм, че мога да направя един дълбок поклон. Прекланям се...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вяра Божкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Когато бях овчарче

exuded

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...

Задбалансово

exuded

Властта у нас битува несрамежливо. Придобила е себе си и вече няма нужда от воля на избора, на избир...

Амортизация

exuded

Първо обедняваме духовно. После материално. Така ми се струва. Колкото по-бедни ставаме в себе си, т...

Живот...

tianna

В дни като този не съм съвсем сигурна за кой ми е по-тъжно... За мъртвия или за живите. Може би за ж...

Моето писмо до България

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...

За живота въобще

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...