„За да останеш, за да си потребен,
за да те има и след теб дори,
ти всяка вещ и образ покрай тебе,
открий отново и пресътвори..."
Веселин Ханчев

Незнайно как и защо, но щом реших да пиша за моето училище, в паметта ми изплува това четиристишие на Веселин Ханчев. За истинските, за значимите неща в живота...

А професионална гимназия по облекло "Елисавета Багряна" в град Бяла Слатина несъмнено е едно от тях. Частица от облика на малкия град. Частица гордост. Всяко населено място си има свое лице. Своя история. И памет. Не можем да говорим за миналото и настоящето на Бяла Слатина без да ги свържем с миналото и настоящето на училището. С неговата история. Те се допълват, те са части от едно цяло. А това са хората. Хората от града и общината.

Едва ли има семейство, в което поне един да не е учил в училището по облекло. Нашите близки – стари и млади са придобивали в него знания, умения и са ставали по-добри. По-добри домакини – сръчни, с добър вкус и усет. Отначалото те са "завързвали пръст" в шивашкия занаят СПТУ "Вълка Николова - Гина", а след това доказвали своя професионализъм в шивашките фирми на град Бяла Слатина.

Днес ние сме тези, които не просто продължаваме една традицията ставаме част от една история.
Да бъдеш ученик в училище, което има 100-годишен юбилей е не само романтично и вълнуващо, а много задължаващо и отговорно.

100-години!

Век преодолени трудности и постигнати успехи. И всяка изминала година е полагала основа на нова. Училището непрекъснато е променяло облика си, своята насоченост: от умения през скромната шивашка професия, та днес до модерното и твърде претенциозното – дизайнер. От две шивашки машини до съвременен компютърен кабинет. Мотото "Аз искам да бъда част от българската мода" звучи с достойнство и увереност. То ме кара да се чувствам горд.

И странно...

То създава у мен усещания за сигурност и уют. Сякаш един глас в мен казва: "Аз съм точно там, където трябва да бъда."

Дали ще стана добър дизайнер? Още не знам. Но много го искам! Сигурен съм, че ще вложа всичко, за да го постигна.

Чувствам се добре тук – сред приятели. Доволен съм от избора си. Има ли нещо по-вълнуващо от това да учиш в училище със стогодишна история? Да ти преподават учители, които се раздават докрай! Да придобиваш професията, която може само да се мечтае!

Имам и една друга мечта. Много искам всички заедно да „вшием" мечтите си в мотото на нашето училище. И то да стане: "Ние искаме да бъдем част от световната мода."