„Престъпление и наказание” (есе)
Вапцаровата лирика е съкровена поетична изповед на интимно преживяна човешка драма. Тя е дълбоко лична,но винаги е споделена с поета. Той присъства във всеки диспут за човека и човешкото в него. Присъствието на Вапцаров към темата за големия „спор” м/у човека и времето, в което живее, определя позициите и личната ангажираност за участниците в проблемния диспут, средствата на прекия диалог, в поемата - „Песен за човека”. Ние спорехме двама със дама на тема: „Човекът във новото време”. Според Вапцаров, човек се променя, той е зависим от обстоятелствата, в които е поставен. Така и убиецът на бащата се променя и започва да разбира по друг начин себе си и света. Източникът на злото е открит не у самия човек, а в недостига, в липсващия хляб, който отпраща чрез престъплението право към бесилото. При това проглеждане за света се ражда и надеждата за един по-друг живот. Ето защо и тази творба на Вапцаров се превръща в истинска вяра. Трагизмът на творбата е във вечната взаимовръзка м/у престъплението и наказание - то. Защото проглеждането и осъзнаването на новите истини не могат да отнемат смъртта. В края на творбата, дамата също е обзета от ужаса и отчаянието. Но големият хуманистичен урок на стихотворението „Песен за човека” е именно в надмогването на смъртта. Под нощното небе героят успява да види могъществото на живота, който пулсира извън пределите на собствената му „безока” участ. В един по-широк план стихотворението е възпяване на прераждането на човека. Пред тайнството на раждането и преображението, дори смъртта изглежда само маловажна подробност...