25.04.2006 г., 6:36 ч.

Приказка за лицемерието 

  Есета
3337 0 1
4 мин за четене
Много хора са лицемерни. Според тълковния речник това означава поведение, при
което злонамереност и неискреност се прикриват под маската на чистосърдечие и
добронамереност. Още в най древни времена, ако вождът на племето ти зададе
въпроса дали харесваш новата му жена, независимо от това, че тя прилича на
недобре ощавена задница от бизон, оставена да съхне прекалено дълго на слънце и
мирише поне толкова зле, ти, малък бедни ми приятелю, бързаш да споделиш,
скромно и с наведени очи, възхищението си от космите, стърчащи от набедрената и
препаска, която ти не би използвал и за подметки за сандали. По дяволите, та ти
си переш сандалите много по-често отколкото тя препаската. И то като се има на
предвид, че ти не си переш сандалите изобщо... Неискреността на твоите думи е от
ясна по-ясна, пък и не е нужно да си особено злонамерен, то шефа така и така му
се налага да го търпи туй чудо в пещерата, кво по-лошо може да му се случи. Но
ти не осъзнаваш всички последици от това твое лицемерие. Още на следващия ден ти
потегляш на двуседмичен лов. Плячката е добра и ти се прибираш, скапан и мръсен,
като си мечтаеш само за петнайсетина минути под водопада, да се натъркаш с
ментови листа и да покиснеш още десетина минутки в топлото гьолче. После искаш
да му хапнеш юнашката и да закриеш входа на пещерата с зелени клонки, да палнеш
букет от ароматни треви, да катурнеш твойта мила неандерталка, ухаеща на
люлякова отвара, на пода, постлан с много чисти и добре ощавени кожи. Колко ли
силно е твоето учудване, когато, вместо нежния парфюм на твойта спътница в
живота, ти усетиш тегавата смрад на непрана препаска и вместо поддържаната с
толкоз зор (кремъчен бръснач) мекота на сладката ти роза те ожулят стиска косми
твърди като четина? Скандалът е неизбежен. Ти , гордо изправилия глава Homo
erectus, отгледан и възпитан в хилядолетните традиции на племето, научен не само
да не се плаши от водата, ами и да я обича, ти, различаващ се от маймуните не
толкова по своя интелект, колкото по своята хигиена, ти не си длъжен да търпиш
това своеволно прегазване на обонятелните ти сетива. След като си праснал две-
три тояги в тиквата на твоята любима, усещаш как адреналина започва леко да
понамалява своя ефект върху абсолютно справедливия ти гняв и започваш да
употребяваш всички останали средства за комуникиране, които са ти останали.
Обясняваш съвсем кратко и членоразделно на твойта съпещернячка, че тая няма да я
бъде и бегом у гьола да се зафаща с благовонията и бръснача(кремъчния). Добре
ама тя, през сълзи и сополи, ти съобщава, че туй което го искаш вече било
забранено и се наказвало с отлъчване от племето или със смърт. След поредната
порция бой с тояга, който хвърляш на любимото същество, запретваш метафорично
ръкави(тях ще ги измислят няколко десетки хиляди години по-късно) и отиваш да
разбереш от някой адекватен за кво иде реч. Надникваш в съседната пещера,
откъдето те блъска същото зловоние дето се носи и от твойта. Там твоят приятел и
съсед, извадил дополовина изгоряла пръчка от огнището, прави странни неща по
стените на жилището си. Отначало, забравил за смрадта, се заглеждаш. Запленен си
от стилизираните фигури на ловец преследващ дивеч, на хищници, птици, бойни
сцени, подсъзнателно се кефиш на умелата игра на светлосенките, която може да се
постигне с един прост въглен. Стоиш захласнат около десет минути, след което
грубата действителност отново нахлува в ноздрите ти и ти разгневен тупаш авера
по рамото, молейки го най-почтително да ти разясни ква е таз идиотщина дет се е
случила за две седмици с жените на племето. Мимоходом забелязваш двата тампона
от сплескани треви забучени в ноздрите му. Той те приканва да излезете да се
поразтъпчете, като ти прави еднаквите за всяко време и култура знаци да си
траеш. Така навлизате доста навътре в една цъфнала портокалова горичка, където
той вади запушалките от носа си и с едва сдържани сълзи ти разкрива
покъртителните събития. След като си заминал, вожда, замисляйки се върху думите
ти, стигнал до заключението, че имаш пълното право и като един от най опитните
ловци, твоите думи трябва да се взимат на сериозно. След което, обсъдил с жреца
положението и двамата стигнали до консенсус- религията изисква, а и ти сам като
авторитет си изказал одобрението си, ами, всички жени да са като жената на
вожда, пък в крайна сметка така е правилно и която не спряла да се мие и бръсне–
вън от чадъра. След туй решение бедния ти съсед, надушвайки накъде вървят нещата
се сдобил с тампони с ароматни треви и понеже от вътре го човъркало, пък не
можел много да мрънка заради шефа, нали се сещате, решил абстрактно да изплаче
мъката си, изобразявайки всяко нещо, което мирише по-добре от жена му. Така се
родило изкуството като форма на отдушник на мъката на хората с чувствителен нос,
така че същата тази мъка да не бъде разбрана директно от управляващия. В този
момент, ти, о незнайни наш праотецо, си наказан да поемеш отговорност за
собственото си лицемерие. Затова предизвика на двубой гадното копеленце, което
прояви лицемерието да се замисли върху твоето лицемерие и да му предаде реална
форма, използвайки властта си не за общото добро, ами за да може не само на него
да му е гадно. И така умря ти, о първи из всички лицемери, борейки се за
свободата да дишаш с пълни гърди. Така се роди в смъртта си и първият борец за
свобода.

© Марвин Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • хахаха! браво! 6/6
Предложения
: ??:??