25.04.2006 г., 6:34 ч.

Приказка за общуването 

  Есета
1988 0 3
2 мин за четене
Недоразуменията винаги се дължат на недоизказване. Някои хора до такава степен
са развили изкуството да си траят, че просто са забравили да общуват. Това в
повечето случаи води до загуби, защото същите тези хора не са осъзнали какво е
това да общуваш. Нямат си и на представа какво може да пропуснат. Например
радостта да откриеш все пак някой, който е като тебе - съвсем неочаквано, съвсем
непланувано и съвсем, ама съвсем непринудено и да почувстваш в един миг,
сравнително клонящ към безкрайност, как цялата тежест на отчаянието и самотата
пада от плещите ти. Много от нас са станали майстори на интерпретацията и
самозаблудата, маскираме се многопластово и с финес, и дори самите ние сме
забравили на какво прилича онова нещо, което остава под слоевете грим, шарена
хартия и разноцветни одежди. А там в повечето случаи има само пепел. С всяка
изминала секунда въгленчето в средата на тази купчинка сив прашец изтлява и
шансът някой да успее да се приближи толкова близо и да духне така, че да
разпери криле огнена птица и да отприщи вулкана на неизреченото и стаяваното в
продължение на целия маскарад, се свежда до минимум. Грубият ни материализъм ни
е накарал да забравим не само колко ценни сме всъщност, но и колко високо бихме
могли да бъдем оценени, сваляйки пелерината и хартиеното домино. Пазим като
Цербер изгасващите искрици чуство, вакуумираме в найлонови пакетчета, пликчета и
кесийки нуждата да дадем, превръщаме в полуфабрикат съчуствието, наложели сме
акциз върху безкористното. Навремето хората са търсили думи, за да обяснят
понятия като чест и приятелство, а днес ние празним подобни думи от смисъл и ги
използваме като опаковани със златиста хартия и розова панделка коледни
подаръци, които раздаваме със самодоволна усмивка. Търсим рецепти за щастието,
класифицираме и си създаваме приоритети, кроим планове, влизаме в статистики.
Опитваме се да открием душата с микроскоп даже успяхме да я претеглим– около 21
грама. Строим въздушни кули с бетонни блокчета или с тухли четворки. И те ни
падат на главите, защото определено сме сбъркали “матриала”. Много е важно да
уцелиш вярната комбинация. Вълшебен звезден прах, капсулован и пресован, разделя
се на две, стиска самодивски билки, забъркват се в казан голям, прибавяш няколко
глави, пращящи от мечти, завърташ ги с черпака в ритъма на Орфей (модерния
вариант е малко фънки скреч), прибавя се порок на вкус и някъде около средата се
появява херувимче с табелка на врата: “Welcome to heaven and have a nice trip”.
Това е знак. Добавя се четвъртинка от оставащия продукт до появата на второто
летящо. От този момент нататък всичко е интуиция и честност. И още самодивски
билки. Когато споделим с останалите колко много сме щастливи и колко обичаме
всички в казана, включително и себе си и получим подобен отклик стигаме до
неизбежното- когато на другия ден ни се прииска да не спираме, просто не го
правим. Защото в крайна сметка никой не знае колко време ни остава.

© Марвин Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много хубава приказка! Интересни теми за приказките си си избрал, за което те поздравявам. Радвам се, че ги публикуваш тук.
  • Прав си Христо... даже е много по-лошо. Но ти си романтик, а аз- циник.
  • Марвин, отново силно и точно есе. За жалост нашето съвремие е пълно с "трайковци", за които общуването се свежда до това да попитат:
    -Спа ли? Яде ли?
    И постоянното оплакване.
    Но никога:
    Как мина денят ти? Имаш ли нужда от моята помощ?
    Или до обсъждането на прочетена книга, защото единственото им четиво е жълтата преса.
Предложения
: ??:??