4.09.2008 г., 6:52 ч.

Приказка за произхода на човека 

  Есета » Философски
6580 1 0
5 мин за четене
 

Приказка за произхода на човека

                                                               (Есе)

 

    Приказката за създаването на човешкия род би могла да започне така: живели някога в градината на Рая един мъж и една жена - Адам и Ева. Те били единствените хора в целия свят, създадени от Бога по негов образ и подобие, надарени с всички добродетели, присъщи повече за безсмъртните, отколкото за смъртния човек. Техният дом бил Раят, тяхното семейство било ,,обречено" от своя създател на вечно щастие. Те не познавали греха, нито знаели какво представлява старостта, защото не били смъртни. Нямали никакви грижи, нито изпитвали трудности в житейския си път, не знаели какво е мъка, тъга, страдание. Адам и Ева можели да се разхождат навсякъде из обширното пространство на своя дом, в който растели много дървета с вкусни плодове и който обитавали много животни. Единственото условие, което Бог поставил на двамата, било да не опитват от плодовете на едно ябълково дърво, обяснявайки им, че те ще причинят смъртта им.

   Един ден Ева срещнала змия, която проговорила с човешки глас и я попитала дали не иска да опита от ,,смъртоносните" според Бога плодове. Това бил дяволът, въплътил се в образа на змията, който обяснил на Ева, че стои пред дървото на познанието, от чиито плодове не се умира, а се придобива мъдрост, подобна на божията. Жената се поддала на изкушението, опитала забранения плод и занесла един и на мъжа си. Наказанието на Господ било страшно - той изгонил прегрешилите от Рая, отнел им безсмъртието, безгрижието и вечната младост, накарал ги да живеят на земята в нещастие и всекидневни трудности, да работят, за да могат да изкарват прехраната си, да изпитват болка, когато създават своето поколение.  Това е приказката, която разказва и днес, както я е разказвала и преди хилядолетия, свещената книга на християните - Библията.

    В тази история не се усъмнява нито средновековният, нито дори модерният за времето си ренесансов човек, докато в средата на XIX век в Европа не се появява една книга с тираж от 1250 екземпляра, разпродадени още същия ден - ,,Произход на видовете". Авторът й - английският естествоизпитател Чарлз Дарвин твърди, че организмите еволюират чрез естествен подбор и така в света оцеляват само най-приспособените от тях. Като доказателство представя данните, които събира, докато е част от екипажа на кораба ,,Бийгъл", тръгнал през 1831 година на околосветско пътешествие, за да картографира крайбрежията в Южното полукълбо. В следващите си книги като ,,Произход на човека и половия подбор" ,,лудият" учен твърди още по-невероятни за научната общественост неща - че човекът и маймуната са имали общ прародител, отхвърляйки по този начин идеята за божествения произход на хората, растенията и животните. Той пренаписва приказката за появата на човешкия род така: преди 2,2 - 1,6 милиона години някъде сред саваните на Африка се появява първият представител на човекоподобните маймуни - австралопитеките. Т. нар. сръчен човек благодарение на труда започва да развива своя ум, вследствие на което черепът му се увеличава, приведеното му тяло започва да се променя към изправен стоеж, той започва да се придвижва на два крака. Вертикалното положение на тялото довело до модифициране размерите на ръцете и краката, на стъпалата и гръбначния стълб на този примитивен човек. Но той се откъснал от своя праотец - животното и придобил истински човешки облик едва когато от нечленоразделните звуци, които произнасял дотогава, успял да произведе свързана реч - сричките превърнал в думи, а думите събрал в изречения, с които да изрази гласно мислите си пред своите събратя.

   Още римският лекар и естествоизпитател от II в. от н.е. Гален твърди, че маймуните са просто ,,смешни копия" на хората. Съвременните антропологични изследвания и особено молекулярната генетика доказват, че нито римлянинът, нито англичанинът са луди учени, защото опитите показват, че маймуната прилича на човека не само по външен вид и по анатомия, но дори и по ДНК. Развитието на всеки съвременен човек - представител на рода homo sapiens в днешния цивилизован свят не се различава много от това на древния homo habilis (сръчен човек), живял в каменната ера. Физическото превръщане на бебето в дете всъщност илюстрира милионите години еволюция на човечеството - първоначално то се опитва да ходи, като пълзи по земята, след това започва да сяда върху нея и накрая, получило сигурна опора чрез ръката на мама или татко, се изправя, за да проходи. Опитите му да се научи да ходи са съпътствани от опитите да се научи да говори. Ако първоначално лежешком малкият човек издава само нечленоразделни звуци, то малко по-късно започва да изговаря някои гласни, които впоследствие комбинира със съгласни, за да произнесе сричка. Сричките за него придобиват смисъл, когато започне да изрича чрез тях отделни думи. По този начин и умственото развитие на детето ,,фотографира" в няколко мига милионите години човешко развитие, доказвайки правотата на Дарвиновата теория.

   И до днес продължават споровете за божествения или животинския произход на човека, макар че нашият съвременник технократ възприема като своя библия научната истина. Но не е ли по-важен въпросът какъв живот живее днешният homo sapiens, а не толкова кой е неговият прародител и създател? Дали са прави някои, твърдейки, че човекът е само ,,едно високопоставено животно"?  Дали се поддава на низките страсти в душата си, които го карат да прави зло на себеподобните си, или се опитва да живее според моралните закони на християнския свят - Десетте божи заповеди, които му задават като модел на поведение добротворството? Дали таи в душата си омраза и желание за мъст, или намира сили да прощава и да забравя стореното му зло?

  Житейският път на всеки е негов личен, съзнателно направен избор. Някои избират пътя на творенето на зло, което принизява човека до звяра, животното с диви, примитивни инстинкти, което, за да оцелее в суровия природен свят убива, за да не бъде убито. Други избират пътя на правенето на добро, което възвисява душата на индивида, оформя го като силна личност, защото не е лесно да си добър, когато повечето хора около теб живеят по закона на джунглата. Не е важно какъв е произходът ти, каква е религиозната, етническата и националната ти принадлежност, към коя раса принадлежиш. Важно е какъв човек си избрал да бъдеш, защото, ако повярваме на английския философ Джон Лок ,,Душата на човека е като лист бяла хартия, върху която опитът пише своите писмена."                

© Маргарита Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??