28.06.2022 г., 21:56 ч.

Приказка за розата 

  Есета » Любовни
1975 3 3
1 мин за четене

 

                                   от Елена Михайлова


Веднъж млад мъж минал покрай красиви розови поля. Бил заслепен от красивата гледка и решил да спре за малко. Минал в аварийната лента и спрял колата си. Слязъл да се поразходи. Вървял между редовете с рози и леко докосвал всяка от тях, докато вдишвал чистия въздух на планината. Мястото било магично. Посегнал към една роза, за да я скъса, а зад него се чул мъжки глас : 
- Недей, момче , не погубвай красотата на цветето! 
Мъжът се стреснал, обърнал се и видял старец с бастун.Засрамил се от постъпката си : 
- Аз... само исках да занеса частица от тази красота на бъдещата си съпруга - обяснил той
Страрецът поклатил глава : 
- Добре.... сега ще я откъснеш, но докато я занесеш ще тя загине, a любимата ти няма да се наслади на красотата й.
- А какво да направя? Искам да зарадвам годеницата си - попитал мъжът
- Розите, момчето ми, са като жените. Красиви са, но не допускат кого да е до себе си. Също като при жените и с розата трябва да имаш подход, иначе ще те нарани.
Розата е уникално творение на природата, но същевременно и опасно. Легендата разказва, че Афродита боядисала розата червена с кръвта си, след като се убола.  Ако я откъснеш, тя ще загуби своя чар.
Мъжът слушал стареца с интерес. Досега не се бил замислял. Изведнъж му хрумнало какво да направи. Бързо се сбогувал с думите "Ще се върна скоро!" и хукнал към колата си. Щом се прибрал вкъщи казал на любимата си, че има изненада за нея. Сутринта станал рано приготвил една кошница за пикник, взел годеницата си и потеглили. Пред тях се открили разцъфнали розови храсти, докъдето им стигат погледите. Любимата му била във възторг. В момента, в който спрял колата, тя изскочила и тръгнала, любувайки се на розите. Той я гледал отстрани колко е щастлива - за една нейна усмивка би дал всичко. Приближил се до нея и я прегърнал - казал й : 
- Подарявам ти всички тези рози! Заслужаваш ги! 
Тя се надигнала на пръсти, целунала го и отвърнала: 
- Добре, че те има! 
Останали там до залез слънце. Старецът наблюдавал младата двойка от дървената си къща. Пресегнал се и взел снимката на починалата си съпруга.Погалил я и казал : 
- Дано и те бъдат толкова щастливи, колкото нас!

© Елена Михайлова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Хубаво е!
    Поздрави!
  • Просълзи ме тази приказка. Прекрасна е!
  • Хареса ми, Ели, много хубава приказка си сътворила! Внимавай с повторенията обаче: "красиви розови поля", "красива гледка". Има някои малки неясноти като: в първото изречение мъжът минал, пък после отбил в аварийната лента. По-правилно е да е карал покрай розовите поля, "минал" е малко неточно и общо.
Предложения
: ??:??