20.02.2006 г., 18:50 ч.

Природата в моята жизнена среда 

  Есета
11671 1 4
2 мин за четене

Ние сме в природата, неделима част от нея и от нейното съществуване, защото ние сме заради природата. Но дали нашите сърца са толкова големи, че да приемат природата в цялото й величие и мистика? Дали сме способни да я обичаме и съхраняваме? Способни или достойни? Достоен ли е човекът да повдигне глава и да погледне с любов природата, докато, затворен в границите на своето его, с всичка сила крещи "Аз съм свръхчовекът, аз сътворих градовете, изобретих машините, създадох оръжията и атомната бомба. Аз съм владетелят на света".
В същото време той не съзнава колко нищожен и мрачен е неговият вик в сравнение с грохота на гръмотевиците, с блясъка на мистичните мълнии и с ропота на бушуващото море. Какво са мръсните и сиви градове в сравнение със зелените и прохладни джунгли и гори. Те са безсилни пред жарката и изпепелителна сила на лавата, която е в състояние само за миг да погълне с огнената си паст всичко това, което човек е творил в продължение на години.Има ли нещо по-хубаво от дъгата и водопадите?

Любовта към природата прави хората нравствено по-богати. Тя е наш дом, нашият велик учител. Прилича на ковчеже, пълно с безцении уникати, но хората още не се достойни да ги използват. Те няма да се научат, докато продължават да избиват обитателите на гори и степи, на савани и тундри и докато изсичат толкова много прекрасни дървета, за да задоволят нуждите на това огромно и лакомо чудовище, наречено Материализъм.

Но природата е навсякъде около нас, тя е могъща и безсмъртна, тя е част от нашия живот и ние трябва да изтъчем една безкрайна нишка от харминия заедно с нея, а не да вървим срещу това, което ни дава право да съществуваме. Ние сме нейни деца, така както веселите птички и гордите лъвове. Вместо да унищожаваме красотата, нека я направим по-възхитителна, да запазаим това, което ни е подарено, защото е богатство да живееш сред такава мистика. Да почитаме природата и да благоговеем пред нейното величие и мощ, защото тя е всесилна,а ние сме само хора.

Нима сутрин не се будим от песента на птичките и шума на листата, нима не тичаме весели из белия пухкав сняг? Именно тези дребни чудеса, които ние не забелязваме в нашето ежедневие, правят природата неповторима. Малко от нас се спират да погледат залеза на огненото слънце, да проследят лунната пътека или да преброят звездите по небосвода, но направят ли го, те се чувстват щастливи като птички и свободни като вятъра. Ние сме тези, които трябва да пазим това богатство и да го обичаме от цялата си душа, и да не си позволяваме да слагаме ръка на това, което не сме и не можем да създадем.
Ние сме 6 милиарда. Шест милиарда могат да обичат и да приемат в сърцата си Нейно Величество Всемирната Природа!

© Ани Колева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Страхотно есе! Останах без думи.Много е въздействащо!Браво
  • много ти благодаря за това есе!!!не вярвах,че ще намеря нещо в инернет!!!хиляди благодарности!!!!
  • мерси Наско ще я видя 'Анастасия'
  • Радвам се, че все повече хора се обръщат към природата!
    Надявам се и все повече да се завръщаме към нея...
    Поздрав за есето!
    п.п. Виж "Анастасия" на Владимир Мегре, сигурно ще те заинтригува
Предложения
: ??:??