5 мин за четене
Понякога, когато се усещаш отвратен от себе си. Ужасен си и не ти се излиза никъде, искаш да се затвориш и да се скриеш от абсурдния свят. Отегчен си от глупавите и ограничени приказки на всички и си мислиш, че си странник в една пустиня без пясък, защото си само една остатъчна песъчинка от него.
Не е лесно да имаш усещания по-различни от на другите. Да усещаш с фибрите си всяка една злина, всеки един нечестен жест и всяка една отрицателна нотка. Да се мразиш за тези си усещания и да правиш безнадеждни опити да се създадеш безчувствен в материя, която да не излъчва топлина за другите и да не ги осветява със светлина.
Когато те стяга лявата половина, само защото наоколо се псуват, или някаква безумна кола прелетява и изпръсква всички с помия, само защото е валяло. А помията е измила пътищата от грешните ни стъпала, кълнящи се във вярност на близките си, само докато сме лице в лице. Извръщаме се и вече сме повели по друг път.
А аз не мога да заспя...
А ти?
Всеки ден чуваш успокоителните ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация