9.10.2012 г., 14:22

Приятел

1.9K 0 1

Скитникът спря до кофата уморен и гладен. До него стоеше и сянката му, която вече бъркаше вътре в търсене на нещо за вечеря. Похапнаха сладко и си поговориха за изминалия ден под светлината на уличните лампи. След това помълчаха заедно в знак, че вечерята е приключила.  По някое време човекът стана и преметна през рамо оскъдния си багаж. Тръгна нанякъде търсейки тихо местенце, където да поспи. Загуби се в малките улички и колкото по навътре в мрака навлизаше, толкова повече неговият приятел се умълчаваше и присъствието му се губеше. Сянката го последва до там, докъдето ичезна и най-малката светлинка. Скитникът остана в тъмнината сам с грижите за утрешния ден.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Галина Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

За живота въобще

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...

Амортизация

exuded

Първо обедняваме духовно. После материално. Така ми се струва. Колкото по-бедни ставаме в себе си, т...

Кога, ако не днес, и кой, ако не ние?

slavi2002

КОГА, АКО НЕ ДНЕС, И КОЙ, АКО НЕ НИЕ? Както е казал Рик Уорън: Животът е пълен с проблеми и начини з...

Моето писмо до България

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...

Когато бях овчарче

exuded

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...

Само ако започнеш да правиш добро...

thedac

Само ако започнеш да правиш добро, ще повярваш в него И най-малкото добро, което направиш, то е за т...