Поглеждам към папката със снимки на компютъра ми. Заглеждам се в няколко от тях. Не... на тях не съм излязла идеално добре, не приличам на фото модел. Има една единствена причина да харесвам тези снимки - на тях са моите приятели.
Там са тези хора, за които давам живота си. И които дават своя за мен! Не знам дали някога ще мога да им покажа колко много всъщност ги обичам! Вероятно никога няма да успея. Макар и да се старая да им го доказвам всеки ден. Поглеждам няколко снимки... няколко спомена прехвърчат като филм пред очите ми... няколко секунди на истинско щастие ме обливат. И след това се връщам в настоящето. Студено по природа, но точно сега толкова топло. Макар и няколкото секунди спомени да са отминали, те все още оставят отпечатък в съзнанието ми... в сърцето ми. Там. При най-близиките ми неща. При приятелите ми!
Да... приятел... колко ли човека наричаме с тази дума? А за колко ли от тях наистина важи? И как да разберем дали някой ни е истински приятел? Знаете ли - не можем... ...