Нещо, което искаш, нещо, което търсиш, нещо, за което мечтаеш, но нещо, което не винаги получаваш или го имаш наполовина, а се заблуждаваш, че е вечно. Раждайки се на тази земя, имаш много възможности да срещнеш приятел, но дали осъзнаваш това, дали оценяваш това? От малкото бебе, от малкото животинче, до големия човек или до големия звяр, всеки се нуждае от приятел. От някой до себе си, на който може да разчита в труден момент или просто в забавление, или просто да сподели болката, мъката и радостта от живота. Всяко живо същество на тази планета среща много себеподобни, които му стават приятели, познати или такива, които са до теб без корист и без цел. Малкото бебе намира приятели още в ръцете на майка си и се радва, че е заобиколено от усмивка и блага дума. После намира приятели в градинката, в която играе, на люлката или на пясъчника. Най-чистото и искрено приятелство е тогава, защото в душите на тези малки същества има само истина без лъжи и без лични облаги. В училище обаче нещата взимат бърз обрат и започваш да подбираш приятелите по-обстойно.Има такива, които просто харесваш и такива, които наистина оценяваш. Приятел можеш да имаш навсякъде, да го намериш в очите на майката, на бащата, на брат или сестра, колега или шеф, но да разбереш кой от тях е истински, е трудна задача. Непосилна за много от нас. Особено в тези времена, в които живеем, вече не вярваме и на самите себе си и се чудим и размишляваме - дали ми казва истината или има задни помисли, които могат да ми навредят. Приятелство - хубава дума, от която можеш и много да страдаш, ако не е истинско, ако не е чиста. ”Само от добри приятели стават истински предатели” - много истинска мисъл, защото човекът, на който си споделял всичко, човекът, от който не си се пазил, бил си без задръжки, естествен, самия себе си, може да забие нож в гърба и да боли повече от огнестрелна рана. Да кърви толкова, че да имаш нужда от кръвопреливане. И пак седиш, и пак размишляваш. Защо? С какво заслужих? Какво направих? Нима не бях до него при нужда? Нима не му помагах? След предателство ставаш половин човек и преценяваш много обстойно всеки, с когото общуваш, пазиш се и не си истински. Вече си опарен, вече си наранен. Не вярваш, не се доверяваш. Светът, в който си живял до сега, изведнъж се е сринал и не можеш да повярваш. Не си си помислял, че това може да се случи точно на теб. Труден е животът по този начин, защото ти липсва толкова много онзи „приятел” - мислиш какво би ти казал в даден момент, спомняш си миговете, преживени заедно, радостите, мъките. Оттърсваш глава от мислите си и „БУМ” – реалността - него вече го няма. Приятелят е само в спомените, добри, лоши, имаш ги, не можеш да се отървеш от тях. Носят ти и смях, и сълзи, но ги имаш, не можеш да ги изтриеш. Тези, които казват “Край, този човек не съществува за мен”, лъжат не само всички, но и себе си. Напротив, съществува, сещаш се за него, но ти се иска да го няма. От личен опит знам, че не се получава, ако можехме така с лека ръка да го заличим, нямаше да имаме нужда от приятел. Нямаше да го търсим, нямаше да общуваме помежду си. За какво са ни приятелите, ако можем просто да ги зачеркнем с лека ръка от живота си. Затова има и думата Прошка. Всеки от нас греши, казва думи или върши дела, за които после съжалява, но ако не можеш да простиш, по-добре е да не си жив. Тогава ти не си човек, защото се мислиш за безгрешен, а такива няма. Когато можеш да простиш и това се оцени, тогава приятелството става още по-здраво, още по-чисто, още по-градивно. Намериш ли такова приятелство, пази го с цената на живота си, защото много трудно се намира, много трудно се гради и много лесно се руши. Дори и да си най-бедния човек на земята, имаш ли приятел – имаш всичко. Не ти трябва богатство и палати щом имаш рамо, на което да се опреш. Рамо, на което да поплачеш, и душа, която те разбира. За какво са ти пари и власт, ако нямаш с кого да ги споделиш. Можеш да имаш много познати, но само двама, трима истински приятели. Другари по неволя. Всичко онова, което имаш, се определя от една дума - Приятелство. Общи интереси, сходни характери, почти еднакво мислене, без възраст, защото приятелят няма такава - дори и да е по-малък, дори да е по-голям, важното е какво ти дава и как се чувстваш с него. Щастливци са тези, които имат такива приятели. На старини могат да си кажат, че са били наистина щастливи и се радват, че са живели този живот. Тези, които не са имали такива, нека ги потърсят, нека ги открият, нека изпитат това прекрасно чувство да имаш приятел. Никога не е късно да го откриеш, никога не е късно да го споделиш. Не се страхувайте да го сграбчите с ръце, не се страхувайте да го покажете пред света, но направете така, че да го запазите само за себе си. Дори и да звучи егоистично, пазете го - следващ може и да няма! Или ако има, може да не е това, което си очаквал или това, което си търсил. Животът е обрат - ту получаваш, ту губиш, но ако нямаш приятели - значи губиш всичко. Просто караш ден за ден и си казваш, че си щастлив,  а дали е истина, дали е така? Дали ако нямаш приятели, си човек, дали ако ги нямаш, си личност. Всеки може сам да помисли над това и да си даде отговор само за него, без да лъже себе си. Ако бъде искрен, сам ще разбере, че така не се живее, не се съществува. Срещнеш ли истинското приятелство, ще го познаеш по това, че е ВЕЧНО!