Според мен този въпрос е спорен дали има истински приятели, или не. Рядко се намират истински приятели, такива, които да те подкрепят във всяко ново начинание. Последно време истинските приятели са на изчезване като полезните изкопаеми.

   Приятелството е най-чистото, най-красивото чувство, което може да си пожелае човек. Приятелите не се купуват на търг, нямат цена, а само вътрешна стойност. Те се намират и не е лесно да се задържат. За да ги задържиш, трябва търпение, разбирателство и достатъчно време. Истинското приятелство се гради, като една сграда. То трябва да се създава постепенно, за да бъде здраво и дълголетно.

   Според Аристотел има три вида приятелства. Първото е това, което се създава заради радостта от съвместните удоволствия. Второто се заражда заради взаимната изгода, а третото е приятелството заради самото приятелство. То е истинското, защото е безкористно по характер.

   Не съм съгласна с това мнение на Аристотел, защото според мен нито първото, нито второто могат да бъдат наречени приятелство. Приятелство за мен е налице тогава, когато човек дарява любов, загриженост, добронамереност без да очаква каквото и да било в замяна.

   Истинското приятелство се гради на взаимното доверие и безкористност. То се доказва! То съществува! То се ражда в моменти на изпитание, радост, разочарование.

   Но понякога едно така здраво приятелство може да рухне за толкова кратко време. Ако го предадеш, или кажеш негова лична тайна, която е споделил единствено с теб, а ти от друга страна я издадеш волно или не. Това може да е краят на това така чудесно приятелство. Затова преди да издадеш нечия чужда тайна добре си помисли.

   Общо взето приятелството е най-ценното нещо на земята. А всеки, който има истински приятели, нека ги пази, защото те са рядко явление.