Приятелството

В това забързано и сиво ежедневие човек все по-малко обръща внимание на приятелите си. На тези хора, които биха му  помогнали във всеки един момент. На хората, които би се обадил за да сподели мъката, която му тежи и болката, която го разплаква. А тези хора са именно приятелите. Те винаги са до нас, за да ни изслушат да се опитат да ни разберат, и да ни помогнат. Понякога това, което им споделяме е толкова объркващо за тях, че им е необходимо време, но въпреки всичко са до нас и ни подкрепят.

Когато паднеш и ти е трудно да се изправиш, а някой, които те познава от 5 месеца ти подаде ръка, значи си намерил истински приятел. Хората, които в труден момент биха ти подали ръка в днешно време са малко. Днес истинските приятели се броят на пръстите на едната ръка, но важното е, че ги има. Неотдавна, аз бях изпаднала в много лошо положение и все още се изправям, но един човек ми подаде ръка и беше до мен без да го интересува какво говорят другите. Той е истински приятел и е способен да ме накара да се усмихна дори през сълзи. Благодаря ти, приятелю, че си до мен и ми даваш сили да вървя напред. Благодаря, ти че отвори вратите на дома си за мен. Благодаря, ти че ме накара да се усмихна в момент, който беше наистина труден за мен. Благодаря ти просто, че те има. Благодаря на Бог че те срещнах. Благодаря, ти че си толкова всеотдаен и даваш мило и драго за приятелите си.

Нека поне приятелите си да запазим и без друго всичко в този живот е преходно!!!