Приятелството, без което не можем
                                                               (есе)


   Едва ли има човек без приятел! Без значение дали приятелствата, които сме изградили са основани на радостта от съвместните удоволствия, на самото приятелство, а било то и на взаимната изгода, всеки има поне едно! Въпреки всички трудности и ежедневните спорове, съм сигурна, че никой не би искал да си представи света без приятелите си! Но какво са всъщност приятелите? Съществува ли вечно търсеното "истинско приятелство"? На какво се основава то? Тези въпроси, макар и тривиални, вечно ще се задават и аз мисля, че когато човек се убеди в техните отговори, тогава разбира и решава кого да нарече свой приятел!
Във всеки човек ние можем да открием приятел, дори в нашите родители, които всъщност са нашите най-верни приятели. Но всеки би се съгласил със мен, че тяхното приятелство не би ни било достатъчно, за да бъдем истински щастливи и да се чувстваме пълноценни! Причината за това е, че приятелството извън дома ни дава по-голяма свобода, лишава ни от чувството на задълженост и ни доставя по-голямо удоволствие.
   Нашите приятели са тези, които се сещат за нас. Това, което ни свързва са спомените. Щастливи или не чак толкова, тъжни или скръбни, изживените мигове с приятелите са това,което винаги ще ни кара да си спомняме за тях и с нетърпение да очакваме следващата ни среща. Времето, прекарано заедно, е безценно за нас и то ни кара да тъжим когато сме далеч от тях. Без значение дали приятелството ни е било за кратко или от както се помним, спомените са това, което винаги ще пазим в сърцата си и това,което никой не би могъл да ни отнеме!
   Приятелите са тези, с които споделяме и на които доверяваме и най-съкровените си тайни, а ние имаме нужда да споделяме. Споделените мъки и тревоги преодоляваме по-лесно и се радваме повече на успехите си, когато имаме приятел до себе си. Това е така, защото знаем, че някой съпреживява нашите чувства. Дори когато ни е обзела скука и водим безсмислени разговори, дори тези разговори, макар и да не го осъзнаваме, са от голямо значение за нас, защото не сме сами... Понякога когато сме отчаяни поради една или друга причина ние казваме,че искаме да сме сами, но истината е че имаме нужда от някой до себе си,който най-малко ще ни изслуша. Ние казваме, че желаем никой да не ни безпокои, но всъщност подсъзнателно искаме да разберем дали някой се интересува от това, че ние страдаме. Всеки има нужда от приятели и никой не обича да е сам.
   Има хора, които са объркани и не знаят кой им е "истински приятел". Те или нямат доверие на никой и не споделят с никого, или се колебаят на кой да се доверят и най-често го правят на този, който не трябва... Те са такива, защото са били лъгани и преди и голямото разочарование се е превърнало в недоверие... Грешката им, както и на повечето хора е, че се заблуждават като преценяват другите по тяхното съчувствие и състрадание! Но отговорът съвсем не е в тези качества, а точно в противоположните... Но както са казали хората: "За да станеш по-мъдър, трябва да се опариш!" Всеки може да съчувства на нечие нещастие понеже не иска да му се случи на него, но не всеки може да преглътне завистта и егоизма и искрено да се радва за нечии успехи... Приятелството започва точно от там, откъдето някой се интересува истински от теб и ти желае най-доброто... И откъдето Аз-ът престава да бъде на първо място,а това което най-силно го интригува е приятелят му. Това приятелство е най-истинско и най-рядко срещано, но ако човек го открие, значи е намерил и най-голямото си щастие!
   Всички приятелства минават през трудности и препятствия, защото в реалния живот не всичко е розово и не всеки ден прекарваме с усмивка на уста... но както се казва в една народна поговорка: "Всяко зло за добро!" Ние не трябва да се пречупваме, а трябва да не забравяме, че животът е един кръговрат и след всяко падение следва нещо хубаво! Трябва да сме силни, да вярваме в приятелството ни и най-важното - да останем заедно! Защото след всяка трудност преодоляна заедно ние ще сме по-сплотени и все повече ще осъзнаваме, че приятелството е това, без което не можем!

15.10.2006