…Посветено на всички приятелства изгубени във времето…

   Сънуваш ли? Но то е толкова реално… Мисля, че това не е сън. Светът те чака, погледни го в очите. Виждаш ли всичко колко е празно?
   Не го проспивай, макар и да ти изглежда празно. А в празния свят всеки търси някого, някоя сродна душа… Светът, в който всеки държи на приятелите си или поне така се твърди. На думи. Думи, думи, думи… А колко ли е истината в тях? На думи сме велики, но в действителност дали?
  От неспиращите ангажименти сега всеки е вглъбен в себе си. А колко време ангажираме за приятелите? Сещаме се, само когато се нуждаем от тях или когато имаме полза? А те, всъщност, ангажимент ли са? Наше бреме или…? А, да! За кои приятели става дума? Тези от преди… 5 или 10 години… или тези, които ги няма? Или тези, които никога сме нямали, или тези изгубени във времето? И въобще съществуват ли понятията:

                      „вечно приятелство“ и „приятели завинаги“ ….?

  Та нали ние, хората, сами по себе си не сме вечни… Реални ли са тогава тези мечтани фрази?
   И все пак, ако бяхме вечни? Щяхме ли да имаме приятели завинаги? Или пък периодично щяхме да ги сменяме, редуцираме и така, стигайки до числото на безкрайността? Онова, кръглото, без начало и край, без посока. Просто кръгла нула.
Да, нулата символизира безкрайността, въртележката на живота, че дори Вселената.
Както знаем и ти, и аз, в началото всичко е било едно голямо нищо… нула планети, нула звезди, комети. Нула човеци, нула приятели.

  Нулата е началото, тя е и краят. Вселената е там, където започва  и там, където ще свърши всичко.  Вселената е самата Вселена, а ти чудиш ли се кое е мястото ти в нея? Тя е нулата, кръговрата, в който всичко се връща там, където е било.
  Та, нулата символизира безкрайността, вселената, която пък е всичко онова побрано в безкрайността, следователно тя е нулата. Всичко се побира в нулата. Всичко е нула…
  Тя е в центъра на всичко, тя е в центъра както на математическите координатни системи, така и на житейската скала. Тя е часовникът, който все нещо отброява. Числата от 1 до 12 и пак отначало… Уж времето мери, а то, уви, не съществува. То е без рамка и предели, дори и то е нула… Съществува само в ума ни и никъде другаде. Но часовникът си отброява. И рано или късно ще се изправим пред дилеми, които не сме разрешили по-рано. Те ще ни измъчват отново и отново, откъсвайки ни от околния свят. Ще ни карат да се концентрираме върху себе си и да отлагаме вечно отлагани въпроси. Човек дори не осъзнава, че бързайки в напрегнатото ежедневие и движещите се напразно стрелки, той само отлага проблеми, дилеми и вземане на решения, за да бъдат отложени и по-късно през годините… Обаче отлагането  на проблемите никога не е  било решение. И няма и да бъде.

  И така, добре дошъл в затворения кръг, в капана на нулата. Тя е краят и началото на всичко. Помниш го това, нали? А къде са началото и краят на приятелствата? Отново в нулата…? А приятелството кръгла нула ли е? Добре ли ти звучи това?
  Факт е, че с годините човек постепенно намалява своя приятелски кръг, често, без да го осъзнава и иска. Но така става… Просто се случва… Така мислим…
  Казваме си, че щом разрешим проблемите си, ще намерим време и за приятелите си. Че има време. Но, уви! Проблемите са част от нулата, от безкрайността… Това време без проблеми, то все не идва. Човек все има за какво да мисли, да се тревожи. Но трябва ли на това да отдаваме живота си? Трябва ли…?
   А има хора, които просто са разочаровани. Било то от хора, от приятели, от живота. Но когато си подтиснат, разочарован, недоволен какво може да постигнеш освен кръгла нула? Това е глупаво… Аз мисля, че всеки трябва да живее по начин, по който ще бъде удовлетворен, доволен.

   И приятелството тръгва от нулата, развива се и понякога пак стига там, където чувствал си се сам…
  Понякога просто животът ни притиска и приятелите остават изгубени във времето, а пък то уж не съществува (времето)
  Цялата тази работа с нулата, времето, Вселената и приятелството е объркваща… Знам го. Знам още, че има хора, които не се страхуват да започнат от нулата… Това понякога е най-добрият вариант. Да започнеш от начало, на чисто. Да изградиш нещо наново, само че този път по-стабилно. Да създадеш нови приятелства, започвайки от нула. Само че, внимавайки на кого се доверяваш и грешки предишни да не си позволяваш. Като цяло нулата е едно добро начало. Чрез нея имаме възможността да извървим един и същи път, само че всеки следващ да се усъвършенстваме малко повече.

Нулата е в нас, защото нулата е Вселена, а ние сме част от Вселената. За това живей, без да се тревожиш, бъди деен, докато можеш, но помни, обичай приятелите си и се грижи за тях. Защото без тях сме просто кръгла нула…
  Нула е времето, нула е Вселената, нула са проблемите, приятелството е нула. Нека нулата ни напомня колко, всъщност, е могъща и колко съдържателна е тя.
  Нека нулата бъде споделена с приятелите, за да бъдем заедно в безкрайността!...