1.06.2008 г., 21:31 ч.

Призванието спасява човека от драмата на умирането 

  Есета » Философски
2614 1 0
1 мин за четене
И така, леко и постепенно се минаваха годините! Без никакъв трепет, жар и онова чувство, което свива корема ти на топка! Исках нещо диво, нещо, което не съм изпитвала досега и което би разтърсило представите ми за същността на живота!Каквото и да е това нещо аз знам, че то съществува и ако се потрудя малко, би станало част и от моя живот! Моя живот? Това ли казах? Мисля, че не се изразих правилно - моето съществуване в някаква моя реалност, наречена "блян за живот". Ден след ден аз преминавам през тази реалност, търсейки знак... пътеводител към истинската реалност, наречена живот! Искам да се отскубна от това нейно гнусно копие, което пропилява шанса ми да постигна целта си. Годините минават, часовникът тик-така и отброява всеки изминал миг, всяка пропиляна секунда, а аз все още не намирам изход. Къде да търся? Изгубих всякаква представа за време и място, лутайки се някъде между двете реалности, обърквайки съзнанието си все повече и повече. Какво е моето призвание? Да търся истинския живот? Добре, съгласна съм, но времето лети и докато се усетя, това призвание ще ме е довело до края на моя жизнен път, а съществуването ми ще е било напразно бягане към нещо, което може би не съществува. Дали това, което съм търсила цял живот всъщност не съществува или е това, в което съм, а очите ми не виждат и умът ми не иска да разпознае. Ако наистина имам призвание това означава, че двете реалности - тази, в която съм и тази, в която искам да бъда - са една и съща реалност, и имайки  призвание, аз не просто съществувам - аз живея! И въпреки това през всичките тези години аз чувствах празнота и безсмисленост на всичко около мен. И вместо всеки ден да оставя положителен отпечатък в спомените ми, аз усещах как всеки копнеж, всяка надежда угасваха безвъзвратно. Животът ми мина бързо като буря през поле от рози и нито веднъж не успях да се докосна до тях - само мирисът им  ми подсказваше, че те са някъде там, някъде наблизо...
И така, аз съм вече близо до своя край и съжалявам, че не успях да разбера какво трябва да направя, за да избягам от "бляна за живот". Имах ли призвание или просто някаква илюзия... това остава загадка за мен!

© Мартина Митева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??