Проблем ли е изневярата за съвременния човек?
Проблем ли е изневярата за съвременния човек?
Преди да започна да пиша по тази тема, бих искал да кажа, че вероятно ще ви се стори силно манипулативна. Далеч сам от мисълта да давам отговор на този въпрос, защото изневярата е усещане, което всеки разбира по свой начин. Това, което бих искал да представя, е само лично мнение и факти, които са го формирали в самия мен.
Да научиш, че половинката ти изневерява е факт, който се приема трудно от много хора, но дори и да се стараем да си затворим очите, изневярата се случва и то често.
С него вече сте дълго време, напълно достатъчно, за да се потопите в монотонността на връзката си... Чувстваш се сигурна до него, но ти липсва пламъкът, страстта помежду ви... Но пък ви свързват толкова скъпи спомени, не можеш да си представиш живота без него и... идва моментът, в който решаваш да предадеш доверието му и да получиш това, което ти липсва, в обятията на друг... Това ви е познато, нали? Но кое ни кара да се въздържаме толкова дълго време преди да направим крачката? Има два основни фактора. Първият е обществената нагласа, която следва културните и религиозни навици. Самите ние сме част от тази нагласа, която води до втория проблем, а именно - твърде голямата вероятност да бъдете разкрити и това да причини криза в доверието на половинката или най-често край на връзката.
Ще разгледам само първия фактор и ще се опитам да дам отговор на въпроса, защо в нашето общество е прието, че изневярата е грешка?
Още от дълбока древност в християнските общества е приета моногамията като морална норма. Всичко това е с определена цел - запазването и съхранението на най-малката социално обществена единица, а именно семейството. Поради ниската сексуална култура на простолюдието се раждат хиляди деца на мъже от различни жени, които израстват без нормално семейство. За да се справи с този проблем, църквата създава у хората догми, с които регулира правилата за живот, основавайки се на библията. Притчата за Содом и Гомор които потъват в пясъците на пустинята са символ на божия гняв. Тоталният апокалипсис там ни дава ясно послание, че Господ ни е сърдит, ако нарушим неговите заповеди - "не прелюбодействай и не пожелавай жената на ближния". На пръв поглед нищо нередно, освен факта, че за една специфична прослойка от хора проблемът изневяра никога не е съществувал. Така нареченото висше общество съвсем "законно" си създава придворни дами, куртизанки, гейши, хареми. Да не би за тях библията да е друга и църквата да е направила изключение? Нещата всъщност са още по лоши. Религията умело се използва от тази шепа хора с користна цел. Резултатът от тяхната словесна решителност за борба с разврата е бездействие. Липсата на реални наказания превръща средновековието в рай за най-древната професия, а всички божии заплахи остават само на книга. Постоянната пропаганда, че изневярата е грях, постига точно противоположния ефект, като прави забранения плод още по-сладък, а страха от това да не ти лепнат етикет, затваря устата на всеки използвал услугите на блудниците.
Сега нека обсъдим изневярата през погледа на други култури и религии. Ако днес аз кажа, че имам връзка с две жени, почти всеки тук би ме осъдил и възмутил, но какво би станало, ако бях в някоя арабска държава. Разбира се никой не би ми обърнал внимание, тъй като харемът като форма на полигамия е приет. Какво е това? Истина ли е, че ние християните сме морални, а целият ислямски свят не? Ами не, просто ние сме наследници на морал, който ни е наложен в миналото и ни кара да застанем самите срещу себе си. Когато обичаме, в съзнанието ни има негласно обявена война между "сърцето и главата". Нека всеки вземе сам решение дали да застане на страната на чувствата и да ги развива, или да се остави разума да ги подтисне под влиянието на канони от миналото. Личното ми мнение е, че с изневярата не настъпва краят на света. Въпреки това, не мога да я приема във нейната "спортна" форма. Не приемам изневярата, предизвикана от безразсъдно любопитство. Решението да прескочим моралните норми и без това се взема много трудно за това човека, с който ще "сгрешим", трябва да бъде наистина специален, за да можем по-лесно да вземем това решение. Нека не забравяме, че съществува огромен риск да се поддадем на шока от нови усещания и чувства, които да ни объркат и да доведат до фатален край на дългогодишната ни връзка с формалния ни партньор. Това може да се окаже и скрита цел на човека, който наричаме любовник. От самото начало трябва да си дадем сметка, че да сравняваме новото ни увлечение със старата ни връзка е невъзможно, тъй като ще сравним интимни отношения в съвсем различни етапи. Именно този риск превръща изневярата в любовна игра с висш пилотаж. Така че ако не сте сигурни, че можете да я играете, по-добре се откажете или започнете да тренирате.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дидо Всички права запазени
Не мога да разбера желанието да имаш И ДРУГА жена, щом и без това си си намерил вече една. Около мен винаги е имало страшно много жени. Всякакви! Но винаги, до края съм бил верен на Бившата. Оказа се - напразно. Но аз не съжалявам за нищо. Ако случайно ми се случи друга жена, пак бих постъпил както и преди. Въпрос на потребности?