Проблем ли е изневярата за съвременния човек?
Проблем ли е изневярата за съвременния човек?
Преди да започна да пиша по тази тема, бих искал да кажа, че вероятно ще ви се стори силно манипулативна. Далеч сам от мисълта да давам отговор на този въпрос, защото изневярата е усещане, което всеки разбира по свой начин. Това, което бих искал да представя, е само лично мнение и факти, които са го формирали в самия мен.
Да научиш, че половинката ти изневерява е факт, който се приема трудно от много хора, но дори и да се стараем да си затворим очите, изневярата се случва и то често.
С него вече сте дълго време, напълно достатъчно, за да се потопите в монотонността на връзката си... Чувстваш се сигурна до него, но ти липсва пламъкът, страстта помежду ви... Но пък ви свързват толкова скъпи спомени, не можеш да си представиш живота без него и... идва моментът, в който решаваш да предадеш доверието му и да получиш това, което ти липсва, в обятията на друг... Това ви е познато, нали? Но кое ни кара да се въздържаме толкова дълго време преди да направим крачката? Има два основни фактора. Първият е обществената нагласа, която следва културните и религиозни навици. Самите ние сме част от тази нагласа, която води до втория проблем, а именно - твърде голямата вероятност да бъдете разкрити и това да причини криза в доверието на половинката или най-често край на връзката.
Ще разгледам само първия фактор и ще се опитам да дам отговор на въпроса, защо в нашето общество е прието, че изневярата е грешка?
Още от дълбока древност в християнските общества е приета моногамията като морална норма. Всичко това е с определена цел - запазването и съхранението на най-малката социално обществена единица, а именно семейството. Поради ниската сексуална култура на простолюдието се раждат хиляди деца на мъже от различни жени, които израстват без нормално семейство. За да се справи с този проблем, църквата създава у хората догми, с които регулира правилата за живот, основавайки се на библията. Притчата за Содом и Гомор които потъват в пясъците на пустинята са символ на божия гняв. Тоталният апокалипсис там ни дава ясно послание, че Господ ни е сърдит, ако нарушим неговите заповеди - "не прелюбодействай и не пожелавай жената на ближния". На пръв поглед нищо нередно, освен факта, че за една специфична прослойка от хора проблемът изневяра никога не е съществувал. Така нареченото висше общество съвсем "законно" си създава придворни дами, куртизанки, гейши, хареми. Да не би за тях библията да е друга и църквата да е направила изключение? Нещата всъщност са още по лоши. Религията умело се използва от тази шепа хора с користна цел. Резултатът от тяхната словесна решителност за борба с разврата е бездействие. Липсата на реални наказания превръща средновековието в рай за най-древната професия, а всички божии заплахи остават само на книга. Постоянната пропаганда, че изневярата е грях, постига точно противоположния ефект, като прави забранения плод още по-сладък, а страха от това да не ти лепнат етикет, затваря устата на всеки използвал услугите на блудниците.
Сега нека обсъдим изневярата през погледа на други култури и религии. Ако днес аз кажа, че имам връзка с две жени, почти всеки тук би ме осъдил и възмутил, но какво би станало, ако бях в някоя арабска държава. Разбира се никой не би ми обърнал внимание, тъй като харемът като форма на полигамия е приет. Какво е това? Истина ли е, че ние християните сме морални, а целият ислямски свят не? Ами не, просто ние сме наследници на морал, който ни е наложен в миналото и ни кара да застанем самите срещу себе си. Когато обичаме, в съзнанието ни има негласно обявена война между "сърцето и главата". Нека всеки вземе сам решение дали да застане на страната на чувствата и да ги развива, или да се остави разума да ги подтисне под влиянието на канони от миналото. Личното ми мнение е, че с изневярата не настъпва краят на света. Въпреки това, не мога да я приема във нейната "спортна" форма. Не приемам изневярата, предизвикана от безразсъдно любопитство. Решението да прескочим моралните норми и без това се взема много трудно за това човека, с който ще "сгрешим", трябва да бъде наистина специален, за да можем по-лесно да вземем това решение. Нека не забравяме, че съществува огромен риск да се поддадем на шока от нови усещания и чувства, които да ни объркат и да доведат до фатален край на дългогодишната ни връзка с формалния ни партньор. Това може да се окаже и скрита цел на човека, който наричаме любовник. От самото начало трябва да си дадем сметка, че да сравняваме новото ни увлечение със старата ни връзка е невъзможно, тъй като ще сравним интимни отношения в съвсем различни етапи. Именно този риск превръща изневярата в любовна игра с висш пилотаж. Така че ако не сте сигурни, че можете да я играете, по-добре се откажете или започнете да тренирате.
© Дидо Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Причината поради която ние хората, не можем да приемем изневярата е самото чувство, питаш се "нима аз не съм достатъчно добра, нима аз не мога да му дам това което иска". Чувството, че не си достатъчно добър да задоволиш нуждите на партньора си , защото за мен, за да поиска нещо от някоя друга, на човека до мен му липсва нещо, нещо което аз не бих могла да му дам.. Иначе много ми харесаха разсъжденията ви.
-
Подкрепям Ви , понякога сърцето човешко е способно да изпита повече чувства от тези,които позволени са.Устремът и полетът бих искала да ни водят.Разумът в това същество-човека-невинаги надделява.
Беше ми изключително приятно. -
Именно и аз това се опитвам да обясня, ако човек няма влечение не е нужно да да си го търси. Напълно сам съгласен с теб , мъжете трябва да си знаят цената а тя се вдига когато ненмогат да ги ползват всички.
-
Лично аз нямам такъв проблем! И може би в това ми е проблемът!
Не мога да разбера желанието да имаш И ДРУГА жена, щом и без това си си намерил вече една. Около мен винаги е имало страшно много жени. Всякакви! Но винаги, до края съм бил верен на Бившата. Оказа се - напразно. Но аз не съжалявам за нищо. Ако случайно ми се случи друга жена, пак бих постъпил както и преди. Въпрос на потребности? -
Не ме разбирай погрешно аз не подкрепям изневярата ! и както писах не я одобрявам във нейната "спортна" форма. Тя нетрябва да е самоцел на някой който да организира своите действия за да я предизвика. Целенасочени действия в тази насока говорят само за едно, че ние искаме да прекратим връзката ни с формалния партньор. Този случай не е интересен. В краина сметка той води до край. Тягосен и мъчителен защото единият продължава да живее с любовта към другия. Висшия пилотаж е да разграничиш връзката си от забежката. Това, че си забегнал не значи че обичаш по малко жена си. Нито пък, че ще постъпиш безотговорно спрямо семейството си. Ако си с тази нагласа и можеш да я приемеш, изневярата не би била проблем, тъй като ти никога няма да имаш симптоми, че изневеряваш. А едно нещо ако не се знае не се превръша в проблем. Далеч сам от мисалта, че немога да харесвам повече от една жена но за да прекрача границата е нужно "другата" наистина да има какво да ми предложи. Което скъсява страшно много списака с "красавиците". Помисли колко трудно човек среща половинката си, защото иска тя да съответства на принципите които изповядва. Същото е и с люовницата, което предполага, че може да е само една за целия ти живот може и никога да не я срещнеш. А относно изневерите за една вечер , и стремеж към по голям изходен резултат, това просто не е за мен. Колкото и да си затваряме очите, винаги и други жени ще ни правят впечетление. Те постоянно ще предизвикват в нас въпроса "Дали не сгреших с избора си ?" и тъй като всяко ново любовно терзание е интересно в началото , нужно е да си зададем вапроса - дали след същите тези години прекарани с партньора си, то ще е по различно.
-
Ненаиграл се!...
Това не е за цял живот. Един ден ще си смениш принципите, повярвай ми. Не мога да разбера тоя стремеж "да сме интересни и актуални". Любовта не е спорт. Не е мода. Да, ако искаш цял живот да прелиташ от цвят на цвят, хубаво... Но ако искаш да оставиш нещо след себе си?
Обаче от мен да знаеш! На колкото и цветчета да кацнеш, последното е винаги ТРЪНКА. -
Разбирам те добре, но аз не приемам живота си за постоянна величина. Не ме е страх да простя изневяра , и не се страхувам да реша, че немога да простя. Неможем да задържим някой до нас с клетви и ограничения на личните му контакти. Неможем да приемем една връзка за даденост и да не се променяме ако тя се разклати. Трябва винаги да гоним новите "стандарти" за човешки отношения за да може винаги да сме интересни и актуални. Ако всеки от нас държи на половинката си , винаги е актуален спрямо нейните потребности смятам, че никои не би бил в опасност да остане сам. И в крайна сметка не е важно колко жени имаш около теб , важно е жена ти да е винаги номер едно.
-
Да, в днешно време е модерно да се говори така. Но от камбанарията на моя житейски опит ти казвам, че това е гадост. Не обичам тригонометричната фигура триъгълник в любовта. Да си седи в учебниците и тетрадките, моля. Защото в един любовен триъгълник много е важно да си на правия ъгъл. Ако се окажеш от двата края на хипотенузата хич няма да ти е кефско. Наскоро ми попадна една статия по въпроса. Представи си, че не ти, а твоята половинка е на правия ъгъл. Ти си на единия катет и хипотенузата а на другият е ДРУГИЯТ. И твоята "ЛЮБОВ" започва... "Ама ти знаеш ли ТОЙ какви неща прави, какво може..."
СВЪРШЕН СИ!!!
Това се нарича КАСТРИРАЩО ПОВЕДЕНИЕ... Така тя ще пие вино от две чаши, а ти ще си мериш .... с някой си. Не ти трябва на баир лозе, братле. Повярвай ми!
Ами ако се окаже, че НЕ МОЖЕШ ДА ПРОСТИШ, че червейчето остане и запоне да те яде? Какво ще направиш? СВЪРШЕН СИ!!!...
Затова е казано хората да са си верни до края. Независимо какво означава това.
Повярвай ми!!!
Изживял съм го това. Добре, че не станах пазач на дупките на Бившата. Ако се бях замислил, до сега да бях свършил като човек... То не бяха триъгълници, не бяха петоъгълници, тетраедри, и т.н., и т.н. -
Искам да стана максимално ясен колеги. Сериозната връзка и забежката която аз наричам изневяра, задоволяват савсем различни потребности на човека. Неможе да ги сапоставяме защото ще сравним основното ядене с десерта. Всеки от нас има много изисквания в представите си за неговата половинка. Но не съществува "идеалната жена". Половинката ни най-често покрива част от изискванията ни и в началото това ни стига. Но идеализираните ни представи ни тласкат да продължаваме да търсим в други хора това което ни липсва. Любовта е като жив организам и под грижите на двама души се променя в нови форми и усещания които за да ги видим понякога е нужо много време. Нека не бъркаме любовта със страста "страста е болест която трае 3 месеца (Фроид)" и ако любовта се приеме, че има начало и край тя е началото. Изневярата лекува най-вече тази болест.
-
Абсолютно съм съгласна с Пенко!
И то защото любовната връзка е по-високото ниво в сравнение с приятелството в човешките взаимоотношения. В любовната връзка човек участва 100% и обвързва себе си и живота си на друго ниво, получава се една цялост, която при изневяра се разкъсва... и боли... Не само от предателството, но и от разединението на това цяло, което не може отново да стане такова - и на физическо, и на духовно ниво.
Провокиращо есе, чел си доста.
Поздравления!!!
И добре дошъл!!! -
Не приемам изневярата, като форма на поведение! Никога не съм си позволявал и никога не бих я простил. Като си с един човек, бъди с него! Ако приключваш, приключвай... Бъди с друг! Но никога в трио. Сигурно звучи старомодно, но това е моето верую.
Но има друго нещо...
"С него вече сте дълго време, напълно достатъчно, за да се потопите в монотонността на връзката си..."
Любовта не е като болт или гайка. Пада ти от небето и край. Изсмукваш, оглозгваш и като остане кокълът и го хвърляш. Любовта се пази между два чифта ръце и за нея се полагат грижи. Стигне ли се до по-горния цитат, вина има и от двете страни...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
