11.01.2023 г., 18:23 ч.

Прокълнати души 

  Есета » Философски
523 0 0
3 мин за четене

Скитникът се взираше в ромолящия, тих пролетен дъжд. Беше протегнал плахо треперещата си десница, която за него отдавна бе признак от изгубената му надежда. Изгубена нейде в мъглата, из пустите, нощни улици. Преди много години, надеждата в него бе буйна и той грижлижливо я съхраняваше, а сега просто вече го беше напуснала. Безвъзвратно. Понякога му се струваше, че гарванът грачи грозно в мрака, в абсолютен синхрон със сенките на дърветата, поклащащи се от вятъра. Някога искаше да отиде и да стори нещо значимо със себе си, но все пак трябваше да започне отнякъде. Така и не успя. Така и не намери своето място под небето. А сега просеше милостиня, къшей хляб щеше да е най-хубавото нещо, случило му се през последните два-три дни. Веднъж на една Коледа, едно добро, лъчезарно момиче му бе подарило два сандвича, с бучка сирене и резенче домат. Истинско пиршество за него. Добро дете, Господ да го поживи, си мислеше той, докато мислите внезапно не му бяха прекъснати от силен, груб крясък в лицето:

-Ейй, дъртак скапан, к'во ми просиш тука бе, нещастник?!?

Викаше му един от двамата младежи, докато другият го риташе в босите нозе. Смееха се гръмко, подритваха го и дърпаха силно единствената дреха, която носеше на гърба си. 

-Моля ви, оставете ме намира!- ​​​​​​извика той, но сякаш никой не го чуваше.

Внезапно гаврата с просещия старец, премина в ритници по цялото му тяло. Ухото му изпищя, кръвта рукна от напуканите му устни и се стече по земята, заедно с усилващия се дъжд. Когато го пребиха почти до безсъзнание, го завлякоха до една мръсна канавка и отново с ритници го изхвърлиха в нея. След това бързо изчезнаха, точно както се и бяха появили. Лежеше там в канавката, полумъртъв, а дори не знаеше защо. Никога не успя да разбере безмислената, ненужна жестокост, която беше характерна черта за повечето хора. Защо все още търпеше този абсурден, брутален свят и всичките несправедливости в него?!? Нима вече не бе изкупил греховете си, нима не заслужаваше вече да се завърне у дома?!? Колкото и силно да крещеше ,,защо", разбра, че ТОЙ няма да му даде отговор. Дали не трябваше сам да си го намери, или пък трябваше да престане с целият този фарс и ролята си на мъченик? Трябваше да предприеме нещо, затова се изправи и изми подутото си лице с дъжда. След това тръгна след двамата младежи​​​, които му причиниха това. Трябваше да си платят за стореното. Настигна ги бързо в една тъмна, безлюдна уличка и се провикна:

-Ей, скапаняци, защо ми сторихте злина? 

Двамата се спряха, обърнаха се към него и пак започнаха да се смеят. Бяха си сложили качулките, но той ги позна. Усещаше пулсовете им, как кръвта тече във вените им. Дори подушваше миризмата на вечерята им. Единият нахакано се провикна:

-Старче, за още бой ли идваш? Ама тоя път, ще ти е за последно.

След това и двамата стиснаха ръце в юмруци, и бързо и решително се запътиха към него. Когато го доближиха, всичко стана за секунди. Ръцете на скитника светкавично се изстреляха в мрака и главата на единият неестествено килна назад. Чу се зловещо изпращяване, звук от прекършващи се кости. Главата на хлапака се отдели от тялото му и се търкулна на земята, оставяйки коленичилият си труп с кървящ гръклян. Другият преди да успее да реагира, лежеше в калта с двата си изпочупени крака, а старецът се надвеси над него, разтвори хищно челюстта му и рязко изтръгна езика, оставяйки го да се дави в собствената си кръв. 

-Задушаваш се, а, млади момко? Много отдавна, аз живеех мноого далеч оттук. Далеч от такива паразити като теб. Далеч от скапаните ви, малоумни обноски, лицемерни лъжи и целият тоя материализъм. Вие сте просто едни жалки торни червеи, но точно заради вас съм тук. Защото ви мразех и проклинах и ТОЙ ме наказа, прокуждайки ме от дома, да бродя немил и недраг сред вас. Но запомни едно, преди да умреш от собствената си, самоуверена глупост. На всеки един свят, всяко едно действие си има противодействие. И всяко едно същество във Вселената, трябва да носи отговорност за собствените си постъпки. Това се нарича ,,баланс". И това, че сте спечелили Божията любов, не означава, че сте спечелили тази на ангелите. 

Последва бърз замах към агонизиращият хлапак. И после падна мрак.

© Христофор Марков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??