18.05.2007 г., 10:45 ч.

Пролетна мъгла  

  Есета
1149 0 0
 

Пролетна мъгла се стелеше над града, над душата ми и над всичките ми сетива. Колко дълго чакана беше тази пролет, а какво - снегът се смени с мъгла.

Аз знаех, че някъде високо горе в атмосферата слънцето грееше свежо и приятно, мъглата фотосинтезираше и всичката пара миришеше на озон и търсеше висината. Но там долу това не можеше да излъже сетивата ми, те си оставаха предателски настроени и ограничени, а някъде горе светът имаше друго лице.

Какво да се прави? захванах се с най-делничната си работа и я вършех по най-бездарния начин.


(с) Mobby_Dick

© Владимир Гюров Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??