В живота на всеки човек настъпват промени, драматични промени. Те го карат да се променя. Понякога към по-добро, друг път към по-лошо, но факт е, че се случва.

След няколко кофти събития аз реших, че е време за промяна. След поредната неуспешна любов, след лоши новини за здравето ми... Нещата леко загрубяха. Една сутрин аз просто си казах, че няма да стане да се затворя в себе си, няма да се пречупя, няма да страдам.

Всеки е падал, ставал, продължавал. Позитивното мислене се настани в съзнанието ми. Вероятно за доста дълъг период. Открих, че да си в баланс със себе си е блаженство.

Медитацията помага определено, чувствам се чиста. Опитвали ли сте просто да затворите очи и за миг да спрете да мислите. Така умът ви всъщност спира да натрупва в себе си всекидневните препятствия, пред които човек е поставен.

Мартенският сняг отново изненада страната, всички закъсняват за работа, ядосват се. Защо  просто не погледнат през прозореца на дома си и не видят, че снегът създава едно чувство за чистота, спокойствие.

Щастието няма да дойде при нас, ако сме издигнали пред себе си огромна стена с отрицателни мисли и случки, то трябва да се почувства със сърцето.

Припомняйки си всички хубави моменти напоследък, на лицето ми блясва една  усмивка, такава искрена, непринудена. Радвам се, че имам шанса да дишам, да живея пълноценно.

Има моменти, в които сивите лица на хората, тяхната мъка, изписана на лицата им, ме смазва. Мисля си - толкова ли няма нещо, за което да се усмихнеш истински.

Не, за мен хармонията и щастието не са утопични мисления.

Те са част от всеки от нас. Гаджето ви е оставило, няма нищо - уверявам ви, че  след време ще се смеете на себе си и ще видите, че не си е заслужавало. Всяка мъка, достигнала  до душата ви, има срок на годност, след време изчезва. Идва пролетта, слънчице ще има все по-често, излезте на терасата, усмихнете се и ще усетите чувство, което може би е било позабравено през зимните месеци.

Пожелавам на вас и на себе си една положителна промяна, настъпваща с хубавото време. ^_^