Чувствали ли сте се някога все едно пропадате? Сякаш целия ви свят се срутва с появяването на нещо или някого; сякаш не сте способни да върнете времето назад, а отчаяно се нуждаете от това. Сякаш всички, които са ви обичали, постепенно се отдръпват назад и само чакат поредния ви провал, за да ви го натякват. Сякаш никой не иска да ви протегне ръка и дори не очаква това от вас, защото е загубил вяра.
Познавам човек, който е преминавал през това. Или по-точно преминава от дълго време насам и затъва все по-надълбоко. С всеки изминал ден, стараейки се всичко да е наред, допуска неволни грешки, коментирани много пъти и те развалят спокойствието, изградено едва от няколко дена.
Нещастието на този човек не е от скоро. Всяко нещо си има начало, както и край, надявам се.
Този човек беше още сравнително малък и имаше страхотен живот, с предначертано бъдеще. Не мислеше изобщо за миналото си и живееше непринудено, ден за ден, както останалите му връстници. Но се появи някой, който, не че огорчи жи ...