28.02.2012 г., 13:19

Прошка

2.6K 0 0
1 мин за четене

Прошка

 

 

 

              Какво е прошка? Как да простим? Как да ни простят? Никой не ни учи.

А и искаме ли да се научим!? Зная само, че трябва да се науча първо на себе си да простя. Да намеря покой в душата си. Да погледна открито без страх света. Моя свят. Вътрешния. Да се слея с тишината на нощта. Да усетя нежния вятър, галещ парещите мисли. Да успокоя ритъма на сърцето, заглушаващ слабия глас на вярата. Като отказвам  да простя и се вкопча в миналото, затварям пътя на бъдещето. И забравям да живея в настоящето! Много е удобно да си жертва! Не мислите ли? По-лесно е! Вместо да се освободя от оковите на страха.

             Прощавам си, за да мога да вдигна глава с усмивка!

             Прощавам ви, за да мога да полетя!

             Простете и вие, за да ви даря с ново начало!

             Днес. И сега!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Росица Малчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Когато бях овчарче

exuded

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...

Кога, ако не днес, и кой, ако не ние?

slavi2002

КОГА, АКО НЕ ДНЕС, И КОЙ, АКО НЕ НИЕ? Както е казал Рик Уорън: Животът е пълен с проблеми и начини з...

Моето писмо до България

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...

Живот...

tianna

В дни като този не съм съвсем сигурна за кой ми е по-тъжно... За мъртвия или за живите. Може би за ж...

Задбалансово

exuded

Властта у нас битува несрамежливо. Придобила е себе си и вече няма нужда от воля на избора, на избир...

За живота въобще

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...