Дълго съм се чудила какъв е смисъла на това, което правим всеки божи ден, когато изскачаме или просто изпълзяваме от своите легла? Открих ли го? Не... Но знаете ли какво усетих, какво изпитах, когато просто поспрях. За един-единствен миг, погледнах красивия изгрев и открих, че не е нужно да знаем защо живеем, нямаме нужда от отговорите, които търсим цял живот, защото докато го правим, изпускаме шанса си да живеем.
А толкова е просто, не изисква никакви усилия - една усмивка и благодарност за това, което имаме, а не разочарование от заобикалящото ни. Лесно е да кажеш, че си нещастен. Но аз не се питам това, точният въпрос е защо си позволяваме да бъдем нещастни? Нима щастието ни е в толкова огромни количества, за да го пилеем и да не му даваме шанс да се прокрадне в сърцата ни? Всеки има своето обяснение защо е нещастен понякога, а в днешно време хората с постоянна диагноза "нещастие" са толкова много. Сякаш отчаянието е сковало тези хора. Те просто не искат да живеят, изморени са. Страшно, но факт!!! И как да искат, след като около нас гледаме пълната разруха, не само на политическата ни система (надали днес някой се интересува от това!), но на морала, на пълното обезценяване на живота, на абсолютно всичко. Та всеки ден слушаме за толкова убийства, сякаш някъде продават ЖИВОТ?...
Накъде отиваме? Време е да спрем, не мислите ли така... Вярвам, че справедливост има, както и че може да се усмихваме всяка сутрин, отваряйки очи и всяка вечер, затваряйки ги и да бъдем спокойни, докато спим. Но това няма да стане само с желания. За да стане едно желание реалност, трябва да се потрудим за него. Какво чакаме тогава?! Нека всеки намери своето място под слънцето. Но то много често е там, където се намираш сега, а ти тръгваш да бягаш колкото може по-далече от своите корени, от своята същност, за да го откриеш, но бягството не е решение, то е лъжа, която сраства бързо с реалността. Запомни това преди да избягаш... А сега започни да осъществяваш мечтите си, без да се оправдаваш защо не го правиш, започни да живееш и да бъдеш щастлив! Не си задавай безсмислени въпроси и не търси отговорите им, ПРОСТО ЖИВЕЙ.
Послушай поне веднъж птичата песен, усети аромата на пролетния полъх, поне веднъж погледни нощното небе, позволи на слънцето да те погали, сподели сутрешното си кафе с човека до теб, но без разговори и бързане, просто с усмивка на лице... събуди се, ти решаваш дали ще си щастлив!