Просвещението е един от добродетелите, които човек може да притежава, стига да има желание. То е висша форма на познание и мъдрост, до което всеки човек трябва да достигне. Просвещението е дар на човек, който той никога не бива да пренебрегва или губи в живота си, тъй като то усъвършенства неговата личност, като му дарява лично блаженство и одухотворение. Да се просвети човек не означава само да научи и опознае нещо ново, а и да разбере себе си, да вникне в собственото си съзнание и мисъл, за да успее да се просвети изцяло.
Човек не достига до просвещение, когато и физически, и психически той все още е непълнолетен. Непълнолетието не се изразява само с възрастовата граница, която той си поставя. Непълнолетен е човек и когато все още е незрял,з а да се довери на собствения си разсъдък и да се ползва от своите собствени решения, независими от някой друг. Човек предпочита да живее в безгрижие, вместо до поеме товар, за който се изискват много усилия и труд. Той се задоволява от доброто, което правят другите за него и не иска да вникне в неговите собствени възможности. За човек е по-лесно да бъде под опеката на някой чужд за него, който да му служи благородно за своя лична изгода.
В “Митът за пещерата” прикованите затворници също не успяват да достигнат до просвещение, тъй като са възпрепятствани да видят другата част на света - видимата, която е техният ключ към просвещение. Тяхното сигурно убежище е пещерата, но в нея те не намират нищо красиво, до което да се докоснат. За да достигнат горния свят, те са готови да понесат всичко, знаейки че ще си струва да бъдат част от реалния живот, който човек води и който ще му даде множество възможности да преоткрие себе си.
В “Пирът” от Платон човек достига до просвещение чрез безсмъртието. Когато той осъзнае, че е готов да създаде свое потомство и продължение на рода си, то той се превръща в безсмъртен.
Според Имануел Кант, човек сам може да достигне до просвещение постепенно, ако се довери само на собственото си познание. Човек трябва да извоюва и докаже свободата си, да отстоява личната си позиция и винаги да се доверява на разума си, който никога не би го подвел, за да започне развитието на своето просвещение.
Аз мисля, че всеки човек трябва да излезе от своето непълнолетие, дори и да е трудно. В противен случай той не живее своя собствен живот, а на този, който го ръководи. По този начин човек загубва и дадената му свобода да живее равноправно с останалите, отстоявайки позициите си. Тогава, когато човек излезе извън границите, които той сам определя за непреодолими, тогава той е готов за просвещение, с помощта на което ще обогати кръга на собствените си познания.
© Севда Георгиева Всички права запазени