Произведението не е подходящо за лица под 18 години
ПУТКИ
“Истинските мъже не са тези
които могат най-добре да се бият,
а тези които винаги знаят
кой е истинският им враг.”
(генерал Джохар Дудаев)
Тридесети март, 2023-та година. Ден 400 от войната на фашистко-рашисткият режим на Путин с Украйна. Положението в Бахмут и Авдеевка, особено в Бахмут, е изключително сложно за войните и от двете страни. Около 200 000 войничета наторяват украинските степи. Как го беше казал Кемал Ататюрк (за битката в Галиполи)-- "... Вие Майки, дето си пратихте синовете тук от далечни страни, избършете си сълзите. Вашите синове сега лежат в гърдите на нашата земя и почиват в мир. Щом са загинали на тази земя, те са вече и наши синове."
Войната изяснява много неща. Кара много от нас да се замислим сериозно и да се определим, да дефинираме така да се каже собственият си мироглед. Цветните отенъци на нормалният мирен живот и направо цели цветове изчезват и се превръщат в оттенъци на сивото. А много хора направо започват да виждат повечето неща в черно или бяло…
Контекст и дефиниция на човекът путка. За яснота, ще въведем понятието “путка”. Тази хубава звучна дума от българският език много пасва на хора които се асоциират осъзнато или не с режима и мирогледа на Путин и неговото обкръжение. Тези, които през 9 дерета вода носят та да обяснят и оправдаят неоправдаваемото и непростимото. А именно, това, че в 21-ви век, най-голямата и най-мирна Европейска държава - сиреч Украйна - бе вероломно нападната от най-голямата по територия държава в света. Тази същата с най-големият ядрен арсенал, най-големите находища на природни богатства, най-големият алкохолизъм, най-големият, най-голямото, най-великото, най-простото, най-специалното, най-бездушното, най-най-нананай-ското население в света. Тия с широките руски души и овъглени от робство сърца носители на най-правдивият светъл и кристално чист Руски Мир (с малко бял фосфор за кадем). Но да слезем от небесата на славянството и величието, до простите грешни, чисто човешки добродетели... От гледна точка на тези простички добродетели, неоправдаемо и непростимо е да се избиват деца и жени, да се стреля с ракети по мирни градове, детски площадки, болници, краварници, музеи, университети, и жп-гари, и не на последно място най-голямата атомна електроцентрала в Европа. Не. Не може така, дори и да е много по-руски. Така, ребята, жизнь не рабатает.
Та така. До края на тази война, думата “путка” съм я взел под наем, така да се каже, и тя вече не е нецензурна, а важен официален инструмент в хибридната война срещу режима на Путин. Путки (понякога се спряга "путьовци") са всички тези индивиди които в яркият и двуцветен черно-бял цвят на войната, все още виждат розово, бяло-синьо-червено или не дай Боже оранжево-черно. Тези на които вехтите ценности от миналото им тежат на гушите като воденични камъни и са им напълнили очите с кръв та когато цял един народ кърви пред очите им си мислят, че вали хубав пролетен дъжд. Не е дъжд това бре путки и путьовци, а кръв, плът и мъртвородено бъдеще. Това гледате бре, путки. Това иде от изток. Това е руският мир.
Да цитирам великият генерал от ВВС на СССР и пръв президент на Чеченска република Ичкерия, Джохар Дудаев: “Истинските мъже не са тези които могат най-добре да се бият, а тези които винаги знаят кой им е истинският враг.”
Та така. Според тази сентенция, не може да сме истински пълноценни хора, ако не умеем да определим нашите истински врагове. Първо трябва да им дадем имена. Те са путки. (Да не се бърка с магическите женски гениталии за които има предостатъчно прекрасни други думи. Да не се отплесваме.)
Путин е главната путка. Думата путка идва от путин – пут-ка. Тя не е нито от женски род, нито от среден пък камо ли от мъжки. Това е една дума дето няма род. Тя определя безродността на хората, които вече не са човеци, а са се превърнали в … путки. Но хайде да уточним как да разпознаваме путките и да поразсъждаваме върху техният произход и естествената им еволюция.
Основният белег на закостенялата путка е страхът.
Страх. Това е механизъм за самозащита, който се активира, доколкото разбирам, в случай на директна опасност за живота на индивида - доста фундаментален, първичен механизъм заложен в почти всички животни от безпощадната госпожа Еволюция. Биологически, страхът, за части от секундата, активира производството на адреналин, който е нещо като допинг превръщащ човека в машина за защита на деца, бягане от мечки, или убийство на невинни. Това каква точно е реакцията към адреналина зависи най-вече от колко акъл, сиреч смелост, има индивида. Да, смелостта означава способността човек да мисли в условия на стрес. Тя се тренира, но повечето мъже така и не я придобиват и страхът не ги превръща в смели герои, а в бягащи страхливци или зверове убийци - много стават путки. Жените и особено майките са инстинктивно смели защото са дали живот и с кожата си усещат кога и как трябва да мислят и да действат вместо да се паникьосват. В този смисъл жените и особено майките са рядко от категорията путки, освен ако те не са загубили най-изконната си същност. Е, има изключения, например в Русия, където страхът се е пропил във всички кътчета на тяхното обществено съзнание, то да не бъдеш путка е висша форма на героизъм и е почти физически невъзможно… Но да се върнем към страхът. Това е биология. Работи безотказно. Когато мъжете се поставят в условията на страх, повечето автоматично губят способността си да мислят и в най-добрият случаи се скатават, а в най-лошият започват да убиват и се превръщат в… путки.
Вторият белег на путките е непоносимостта им към реалността и истината. Сиреч склонност към конспиративни теории.
Истината. Всъщност истината е най-кристално чистата форма на вяра в Господа Бога. Като се замисля всъщност необходимостта на хората от Истината поражда Бога. Истината е необходима на всеки един човек както въздуха и водата. Без да приемаме истина и да чувстваме истината в нашето ежедневие, всеки ден, ние хората ще се побъркаме. Дори путките имат нужда от истина, въпреки че те не са хора, а … путки. Въпросът е каква е истината без която не можем ние па и путките…
Принципно казано има обективна истина – без да пишем тъпи философски дисертации, този тип истина е добре регулиран, прошнурован и алгоритмизиран както например в математиката и другите що-годе точни науки. Тази истина може да се пипне, но тук не говорим за нея. Всекидневната, биологичната истина необходима за съществуването на индивида е по-илюзорна, по-слабичка такава, но най-жизненоважната. Когато тази истина на индивида му се забрани или насила му се изтръгне от всекидневието или пък подло му се открадне и подмени, то индивида сам започва да си създава собствена истина. Каквато и да е, истината е необходима както въздуха, и да не е много истинска и да е скалъпена на две на три, все пак без истина не може да се живее. Повечето хора не са имали много различни истини. Достойните и честни люде цял живот с една едничка истина се оправят. Колкото и да боли или да ги радва или да ги кара неудържимо да ридаят или често да вият от мъка тъй не я оставят тази тяхната пуста истина. Отрастват си с нея и с нея си отиват в гроба. Повечето от нас малко си сменят или редуват истините. Някои живеят доста добре с по 2-3 едновременно, както с жените или любовниците. Повечето хора не са моно-истинни (моногамни с истините), но все пак имат за себе си една чистичка истина която на никой не дават да им я петни или насилва. Така те могат да въртят по няколко други истини настрани така за според случая или обстоятелствата. А путките? Ми путките си нямат истина. Поне не е тяхна. Та как да познаем една путка – ами отнемете им истината и те няма да мигнат. Веднага си имат приготвена готова алтернативна истина, която обяснява фактите даже по-добре от предишната. А, когато им покажете факт дето не уйдисва на тяхната истина, те не мигват, а веднага го приобщават към нея като едно ново доказателство, че Сорос се опитва да унищожи света чрез биолаборатории и транс-джендъри наркомани които имат нов генетичен код и се възпроизвеждат с намигване един към друг… например.
Третият критерий е робското самосъзнание. Путките са всъщност роби и са много горди с това.
“На кривата путка кура и е крив.”
(народна мъдрост)
Робството. Путките все искат някой да ги оправи... (вижте колко удачно е понятието путка). Държавата им е виновна, запада, изтока (освен русия), масоните, соросоидчетата, гейовете, и хората които милеят за природното равновесие, умно-красивите, недъгавите и сакатите дето цицат от хазната, циганите, имигрантите, и разбира се украинците, дето са ни надошли тука с хубавите си жени и още по-хубавите деца да ни се фукат тука със скъпи коли и интелигентност. Мамичката им! Всичко това дразни путките и направо ги довежда до неврозен шок.
А в основата на всичко това е робството. Путките са поробени души. На тях не им е позволено да мислят, работят и да се радват на плодовете на техният труд. Единственото, което им е разрешено е да се оплакват. Оплакването се насърчава от всички медии и канали на главната путка, защото то не струва нищо, а напротив затвърждава робският мироглед на путката. Оплакването е единственият начин една путка да се почувства истински удовлетворена. То пренарежда мирогледа на путката, така че тя да не си мисли, че е путка, а че всички около нея са такива.
Не бъдете путки, приятели. Най-голямата привилегия на този свят е способността да разсъждавате свободно и без страх. Свободата на душата и истината са най-важните неща. Недостойно е да се плашите от путки и така да се превръщате в такива. Всяка сутрин така като се погледнете в огледалото, задръжте погледа в очите си, дори и малко да боли в началото, и си повярвайте. Дълбоко от там ще ви погледне една дива, яка, свободна Българска душа, която не е родена на този свят за да бъде путка. Не бъдете путки, приятели, и всичко ще се нареди.
© Kancho Vladislavov Всички права запазени
https://www.youtube.com/watch?v=-P9cAx6HhC4
https://www.youtube.com/watch?v=b8lvWPV2jGg
и да не се занимават с политическа еротика 😎