" На Валерия с Обич"... от Сириус

Престъпвайки отвъд реалността... емоциите се превръщат

в безкраен вихър от цветове... нови... непознати за Човек...

и всичко зад теб губи предишния си смисъл... Поредната

крачка... поредната усмивка... врата и свят... поредната

пурпурна роза, осмисляща протегната в безкрая ръка...

е пътя пред мен сега. Никога не се извръщай назад... там

е празнотата, лишена от време... пътят е вечен... и няма

край, когато следваш отвъдния шепот, запечатан дълбоко

в душата ти. Това е дъхът на Аз – а... изворът на Истината,

безбрежният океан на познанието... първата крачка към...

Истината.

Невъзможно е за съзнанието да обхване законите на...

Вселената... те са Огън, който изгаря в прекалената си

Близост... Сега този огън гори в мен... всяка една истина

прогаря душата ми и се опитва да я превърна в частица

безкрайност... частица от себе си, а пепелта ще бъда аз.

Мисълта се превръща в агония... тя винаги дърпа назад...

и никога не съотвества на огледалния свят, отразен във

вълните от звезди.

Ела с мен... каня те на пътуване през Вечността... и може

би тогава ще разбереш защо понякога звездите угасват...

над притъмнелия хоризонт... Вкусът на Вечността е вкус

на Светлината... Отвори очи... Събуди се от съня, наречен

Живот и завинаги се извърни от всичко... направи крачката

с мен... Аз ще ти покажа как...

Когато всяка мисъл отмине и остане само чистотата на

Сърцето, синевата отново ще е ясна над нас и така неусетно

ще намерим пътя към дома... Подарявай на всеки един

хоризонт по една чужда мечта... а на себе си дари увереността, че където и да те отведе пътят... по който вървиш... ще си е струвало... всяка една крачка, водеща през тъга... разочарование... и утеха.

Няма преки пътища през нашите Сърца... Когато паднеш...

стани отново... дори и малкият лъч светлина може да

разкъса и най-гъстия мрак, а усмивката, която даряваш

на някой... може да бъде по-скъпа от всичко на света.

Истината е състояние на абсолютен баланс... хармония...

между Вселената и Теб и единствено Съмнението може

да наруши този баланс, както и неувереността ти.

... Всеки, дръзнал да познае анатомията на болката в

нейните метафизични измерения... стига до идеята

за Свободата.

Всъщност написаното по-горе няма никакво отношение...

към всичко до тук, но илюстрира най-точно възможността

за познание. Разумността и мъдростта са две взаимнопресичащи се линии... символ на търсенията на духа... а в средата се намираш именно ти... триединство... обединено под общия знаменател на волята за... власт. В този ред на мисли, Ницше стига до там, докъдето малцина стигат... Признанието и неговото отрицание, замаскирано ловко под маската на гордостта и увереността в правотата на разсъжденията. Но къде ли остава отрицанието на тази воля, питам го днес?...

Властта е като страстта... отминава с времето, щом й се наситиш или по-скоро, щом тя ти се насити... и те захвърля непотребен на брега на забвението и бавната забрава. Властта е капанът на... Вечността за всеки, осмелил се да пожелае всичко... освен себе си.

Днес пожелавам себе си... защото аз съм Всичко...

Стигнеш ли върха, който си набелязала, ще си направила само първата крачка, към този в теб... самата.

Винаги помни, че няма непокорими върхове. Има само непокорими

Сърца...

Ето, че стигнахме края на нашето пътуване, Скъпа Валерия...

Тук, на тези редове, ти вървя с мен. Опитвах се да не вървя бързо и да те оставя да свикнеш с темпото на духа ми. Подарявам ти първата крачка към себе си... Това е моят дар...

Отново съм Аз...