1.02.2023 г., 17:54

Път

1.1K 1 0

Каменно се блъска сърцето , а водата отнася вихъра на болката. Вълни,а душата ми прелива,спорят те, с кои са по-силни....
Нежните ми рамене болят от ударите на думите.Онези думи,които се молят на сълзите,да не потекат,да се усмирят.Ала сълзите са непокорни,спускат се по бузите и се сливат с розовите  устни,загорели от истинали чувства...
...Някъде си, а аз умирам от самота,от тъжните напеви на врабчетата...
Вихърът на сърцето е покорен, а то е свито в юмрук. Дълбая тишината, вярвам в любовта. Крачка по крачка, свитък от думи. Звъни телефонът, чувам обичните фрази. 
Ах,любов, прегърни ме, не пускай ръката ми от годините груба. 
Влачи се времето като отронен лист по настилката. Дърветата са голи надежди, тънки струи от лични страсти. 
В душата ми е светлина, красотата е победител. 
 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ана Янкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Само ако започнеш да правиш добро...

thedac

Само ако започнеш да правиш добро, ще повярваш в него И най-малкото добро, което направиш, то е за т...

Амортизация

exuded

Първо обедняваме духовно. После материално. Така ми се струва. Колкото по-бедни ставаме в себе си, т...

Заличаване

exuded

Търкаме, търкаме... От сутрин до вечер. Лотариата е за всеки, билетите и талоните са достъпни, прост...

Живот...

tianna

В дни като този не съм съвсем сигурна за кой ми е по-тъжно... За мъртвия или за живите. Може би за ж...

Когато бях овчарче

exuded

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...

Моето писмо до България

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...