Аnna

77 резултата
  • Реквием на една жена

    Аnna (Ана Янкова) Аnna
    Есета » Любовни, Лични
    Студът затопли нечии чужди сетива.
    Зимата обагри неспокойния, но близък кръгозор.
    Капчиците лед разтопиха осмисленото разкаяние.
    Далечното слънце високо прошепна: „Ела!”
    Луната се усмихна и намигна към земята. ...
      78 
  • Пепел от миналото

    Аnna (Ана Янкова) Аnna
    Есета » Любовни, Философски, Лични
    І Жива съм! Без надежда не се живее!
    ІІ Пребродих всичко Дори излишното.
    ІІІ Време е.
    И спрях уморена до косите ти. А студено ме гледаха очите... Празни бяха! Няма Любов! Стихия... Как да спра продължаващата агония?! И те попитах за чувствата. Секунда. Две. Минута. А имало друга. Така си и мислех. Н ...
      87 
  • Музиката на духа

    Аnna (Ана Янкова) Аnna
    Есета » Лични, Други
    ...Грешка или прошка.... Ръце или без тях... Име или безименен.... Болка или радост... Падане или ставане... Усмивка или липсваща такава... Приятели или предателства... Любов или разочарование...Ухание на детска коса или падане в калта и усещане за лепкавост и безкрайна мокрота...Зима или пролет... ...   105 
  • Криеница

    Аnna (Ана Янкова) Аnna
    Есета » Лични
    „Едно, две, три, ...девет,... единайсет....
    Готово ли е?
    Тръгвам!”
    Всяка нощ сънувам тази криеница. Един властолюбив и настойчив мъжки тембър брои до единадесет и тръгва да ме търси. Сърцето ми сякаш трепери или е от ноемврийския студ?
    Знам, трябва да заспя. През нощта организмът не бива да будува, ...
      102  10 
  • Пеперудени сънища

    Аnna (Ана Янкова) Аnna
    Есета » Философски, Лични
    / Изабел и Ана /
    В разнежени пътища пърхат безброй разноцветни пеперуди. Опитвам се да им дам имена, но те спазват дистанция и се сприятеляват с Вятъра бързо, бягайки от мен.
    И там, в близката далечина, познах Синята Пеперуда, носителка на Щастието, и усмивката ми погали нейните ефирни криле. Беше м ...
      74 
  • Тихият пролетен дъжд

    Аnna (Ана Янкова) Аnna
    Есета » Любовни, Философски, Лични
    Мило мое момиче, още те усещам до мен, мило мое девойче...
    Тихият топъл пролетен дъжд донесе обичайното чувство за обич между Мария и Ники.Видяха се там, близо до парка, и страстта на телата се възроди. Той я целуваше пламенно, а капките дъжд отмиваха греха им.
    Прегръдките се редуваха с целувките и ...
      111 
  • Нощен етюд

    Аnna (Ана Янкова) Аnna
    Проза » Други
    Чувствам се в безизходица. Толкова е трудно да продължаваш да вярваш, когато пред теб е една бездна. И от глътката въздух-боли. И тялото- боли... Наранено егото се бори за надмощие. Желае да му угодиш. Чувствата са вълни от променящи се сезони. Радостта е като гларус, появява се само през лятото.
    А ...
      114  14 
  • Котешка игривост на ума

    Аnna (Ана Янкова) Аnna
    Проза » Други
    Гледам играта на котетата, невинни и свободолюбиви... Притварям очи и мечтая... За пролетното лято и за онова чувство за безгранично докосване на сетивата от любовта... Телефонен звън прекъсва летящото ми Аз и ме връща в реалността. Поредният клиент, вечно оплакващ се от несправедливостта на живота. ...   45 
  • Когато ми е тъжно

    Аnna (Ана Янкова) Аnna
    Есета » Любовни, Лични
    Когато ми е тъжно, сякаш вятърът играе в косите ми...
    И небето след дъжда напомня ми за обичта.
    Когато ми е тъжно, заривам поглед в пръстта и знам колко съм ранима.
    Сърцето пее за порива ми към свобода и трепти при всеки телефонен звън.
    Когато съм тъжна, душата е нежна песен и носи толкова мечти към ...
      200 
  • Палитри от души

    Аnna (Ана Янкова) Аnna
    Есета » Любовни, Философски, Лични
    Не ме е страх от смъртта!Но когато усещам как диша до мен, обикаляща в очакване на моята слабост, страхът е силен, неистов, дори на моменти първичен...Хоризонтите са обгърнати с мъгла,с пердета от липов цвят.Копнежът е по-голям от вярата,вопълът е раздиращ и късащ душата на малки частици, а тялото м ...   153 
  • Хоризонтално откровение

    Аnna (Ана Янкова) Аnna
    Есета
    Някой тропа по вратата, а после- тишина. Отварям ръце, за да те прегърна-моя любов. Сърцето ми жадува за допира ти и говори тихо с вятъра. Душата ми изгаря от обичта голяма и препуска диво в нощта. Аз съм твоя само и те обичам. Устните ми са горещи хоризонти и чертаят среднощни ласки. Ръцете докосва ...   144 
  • Мигове от обич

    Аnna (Ана Янкова) Аnna
    Есета » Любовни, Философски, Лични
    Има мигове, в които човек се чувства по-различно. И иска да ги изживее пак. Те му навяват спомени, които никога няма да забрави. В такъв момент всичко губи реалните си очертания. Разбираш, че той е тук, до сърцето.Призрачно послушен. Наблюдава те. Гледа в очите. Нужна, пълноценна връзка-истинска без ...   179 
  • Писмо

    Аnna (Ана Янкова) Аnna
    Есета » Любовни
    Намерих те. Беше кацнал върху косите ми, развявани от вятъра.
    Намерих те. Сред шепота на юлските нощи диви.
    Намерих те. Там уханието на тръпката напомня за цвета от липа.
    Намерих те. В клоните от пътеки на живота. Разнолики като ден и нощ. В унеса от тъга и скръб, с цветни сълзи. Понякога с минутна ...
      135 
  • Облаци от чудо

    Аnna (Ана Янкова) Аnna
    Есета » Любовни, Философски, Лични
    ... Снежно-бели облаци ме обгръщат и ме топлят в кошмарите... Белотата заслепява сетивата и забравям за нараняването. Сякаш е топло, нежно, меко, красиво... Между долу и горе няма прегради, а мекостта преобръща представите ми за Рая и Ада...
    ... Цъфтежът на дръвчетата е пълен с нежността на мекотата ...
      147 
  • Към теб

    Аnna (Ана Янкова) Аnna
    Поезия » Любовна, Друга
    Опит за стихотворение
    Не зная коя съм,
    не зная къде си
    и дали ще те видя отново...
    Сърцето ми гори за тебе, ...
      136  11 
  • Бездна

    Аnna (Ана Янкова) Аnna
    Есета » Лични, Други
    Прекършени криле.
    Неистов зов за споделеност.
    Крясък на гарван в нощта.
    Събирам падналите ноти в шепи.
    Дълбая егото със стон. ...
      223 
  • Опознаване

    Аnna (Ана Янкова) Аnna
    Есета » Лични, Други
    ... Всяко събуждане е болка от неосъществения сън.
    Всяко събуждане кара тялото да иска още мигове на покой.
    Всяко събуждане налага насилственото отваряне на очите, точно когато в топлото легло си се пренесъл в света на пътешественика.
    И от всяко събуждане Адът е отново такъв, а Раят – съкровено мечт ...
      168 
  • Пустота и цветове

    Аnna (Ана Янкова) Аnna
    Есета » Философски, Лични
    Полетата са пусти, а уж е лято. Зеленината е лъжливото човешко чувство за битието.
    Влакът се клатушка като полета на хартиените вестникарски листи по поречието на видимата реалност.
    Някой отвори прозореца, задушно е. Вятърът е и мой приятел, защото размразява кълбото на отчаянието.Като онзи мъж, под ...
      102 
  • Фрагменти от сегашното минало

    Аnna (Ана Янкова) Аnna
    Проза » Други
    Ритъмът на музиката заглушаваше ударите на камшика по тялото. То охкаше, гърчеше се-неумолимо, упорито, настойчиво- и хленчеше за пощада.
    Ударите караха тялото на девойката да се огъва, а извивките отмерваха болката от невъзможното бягство.
    Историята е кратка като живота. Момичето просто искаше да о ...
      101 
  • Когато обичаш

    Аnna (Ана Янкова) Аnna
    Есета » Любовни, Лични
    ...Може би човекът е наистина изначално самотен? Толкова хора има уж наоколо, а самотата е като граблива птица в нощта...Когато приемат те за даденост, духът боледува и жадува за нежност… Искам да обичам-силно и неудържимо, храбро и дълбоко-Теб… Отдалечаваме се все повече и повече, гори сърцето, тял ...   206 
  • Старата къща

    Аnna (Ана Янкова) Аnna
    Проза » Разкази
    Старата къща се мръщеше по своему на кроежите на заможните платци. Дърветата, красиви в своята мощ, храстите, елегантни в пъстрата си премяна, се осъждаха на смърт. На мястото на двора и старата постройка предстоеше строеж на триетажна кооперация. Тревогата като хамелион се препичаше на слънце. Круш ...   196 
  • Обич

    Аnna (Ана Янкова) Аnna
    Проза » Разкази
    > Тази е Моята заповед:
    > да любите един другиго.
    > /Йоан 15:12 /
    ... Като влезем в един дом, ние виждаме много предмети в него и знаем,че те са дело на човешката ръка. А когато пък излезем сред природата можем да наблюдаваме безкрайно множество неща - слънцето, небето, планините, реките, моретата.
    ...
      176 
  • Женя

    Аnna (Ана Янкова) Аnna
    Есета » Други
    Птицата донесе клонче от надежда и я постави върху ръката на девойката. Този жест силно трогна Женя, която поплака върху гроба на баба си.Паметникът напомняше за преходния живот, идваш като жар, а тръгващ си с пепел.Люлката на любовта крехко се подаваше зад папрата отляво. Някой я наблюдаваше мълчеш ...   148 
  • Студенина

    Аnna (Ана Янкова) Аnna
    Есета » Лични
    Студенината плъзна по тялото ми. Стъпалата, дланите, устните се гърчеха под мраморните плочки в банята.Мокро е,осезаемо хладно.Кръвта изстива постепенно в жилите ми.Умирам ли?Какво е болката? Само физическо усещане? А духът? Ах, той е още в тялото! Успокоявам се отново. Зрението обхваща част от стар ...   150 
  • Бракувани

    Аnna (Ана Янкова) Аnna
    Есета » Други
    Хора. Суматоха. Ехо от гласове. Плач на дете. Отваряне на врата. Зала. Важна особа. С книга в ръце. Тиха музика. Класика! Затаеност. Глас на водещата ритуала. Ето и младоженците. Тя - с дълга бяла рокля и с воал на лицето. Той - с черен костюм и сива риза. Бащата води девойката. Вълнение. Хълцане. Н ...   198 
  • Истинска

    Аnna (Ана Янкова) Аnna
    Есета » Други
    Ти не си истинска. Там стои някоя друга, с твоето лице, име, ръст, години, тяло. Близначка може би.И сърцето пулсира като в луда надпревара. Чувстваш се заровена в земята. Диханието е накъсано, не достига въздух, челото- мокро, а устните горят като жарава. Очите са освирепели хищници на дързостта. Д ...   121 
  • По средата на времето

    Аnna (Ана Янкова) Аnna
    Есета » Любовни, Лични
    "Не се страхувам от чуждите куршуми
    не се страхувам от тайнствената смърт,
    не се страхувам от теб-вина
    не се страхувам от небитието нейде..."
    В средата на времето те зърнах. Издирваха беглеца. И те скрих.Мълчах умело, мълчах дълго и по цели дни.Говореше ми тихо-по тялото човешко. ...
      161 
  • Някой

    Аnna (Ана Янкова) Аnna
    Есета » Лични, Други
    Някой тропаше упорито. Не по вратата. Будеше Душата. Приличаше на огнен змей, ала сякаш имаше гърбица като камила. От устата излизаше не пламък, а дим. Сивочерен.
    Девойката беше заспала на дивана. Шумът приличаше на Сън. Навън – звезди. Луна. Лято. Тропането продължаваше. Приличаше на леки удари по ...
      120 
  • Изборът

    Аnna (Ана Янкова) Аnna
    Есета » Лични, Други
    Призракът на отминалата любов се бореше с наранената душа. Тъгата като лястовиче пронизваше спомените по теб... Написах писмо, адресирано до надеждата, която молех за един едничък шанс – да те видя отново. Унижавах се чрез всяка истина, която щеше да прочетеш. Ето, накажи ме отново, урока – не ще пр ...   165 
  • Светлина в нощта

    Аnna (Ана Янкова) Аnna
    Есета » Други
    Човекът гледаше рекламите по Нова телевизия и сякаш скучаеше.
    Над него една светулка трептеше тревожно около лампата в стаята.Нейните очи не привличаха цветовете на дъгата след дъжда... Тя светеше, когато навън всичко е обвито в пашкула на съня.
    Тъмнината бе повторната нейна природа. Вторичният живо ...
      143 
  • Халюциногенно

    Аnna (Ана Янкова) Аnna
    Проза » Други
    Котката истерично мяукаше под прозореца. Погледнах през него в стаята с любопитство.Видях оскъдна мебелировка- стол, маса и... молитвеник.
    На стената-икона и малко кандилце. Странно! А уж къщата беше най-обикновена, с кирпичени тухли и пропукани провинциални стени.Преди броени минути от дома излезе ...
      152 
  • Жената с кученцето

    Аnna (Ана Янкова) Аnna
    Есета » Други
    Независимо от времето, една млада жена, с леко наведена глава и с прибрани коси, разхождаше кучето по близката поляна до блоковете. Не се набиваше на очи, а може би и аз нямаше да я забележа, ако не минавах на връщане от работа по същия този път.
    И тази вечер, огряна от лунната светлина, тя замислен ...
      182 
  • Неда

    Аnna (Ана Янкова) Аnna
    Проза » Разкази
    Помогни ми!-молеха те очите ми, а мъглата скриваше твоя поглед.
    Помогни ми!-молеха устните...Вятърът отвяваше думите и тревожно издигаше своя вой.Преливаше го в плача на бурята и аз усещах как студът обгръща тялото ми.
    Помогни ми!-молеше душата ми и искаше да се вкопчи в теб.Но ти си тръгна.И аз усе ...
      206 
  • Ден

    Аnna (Ана Янкова) Аnna
    Проза » Разкази
    Телефонът звънеше продължително. Ася спеше, ала звънът досадно ехтеше. Чу се тежка въздишка изпод завивките.Ръката поопипа част от вещите върху шкафчето. Сънените и очи, разрошената коса, я правеха миловидно очарователна.
    Будилникът показваше седем сутринта.
    Телефонът продължи да звъни продължително ...
      140 
  • Лора

    Аnna (Ана Янкова) Аnna
    Проза » Разкази
    Момичето приближи. Държеше в ръцете си запалена свещ. Залезът се сливаше с пламъка на божието целомъдрие.С Лора.Момичето приближи. Казваше се Лора. Беше останало сираче, едва на пет годинки. Спомените будеха у нея дъх от сълзи и коприва.Опитваше се да си спомни детството, родната майка. Онази майка, ...   191 
  • Сезоните на сърцето

    Аnna (Ана Янкова) Аnna
    Проза » Други
    Стъклената перла и порцелановата кукла бяха приятелки. Всеки божи ден те обичаха да прекарват по-голямата част от деня заедно. Заговорите на съседките обичката и бръшлянката не ги разделяха, а ги правеха по-силни, единни и целеустремени. Есента беше любимият им сезон, в който се разхождаха сред лист ...   120 
  • Малкото птиче

    Аnna (Ана Янкова) Аnna
    Есета » Лични
    Полетът на приятелчето от детинство пробуди заснежените спомени и разяри облаците над пропадналия мътен хоризонт.
    Бягството на малкото птиче прогони навъсения дим от тухлените комини.
    Идващото гъвкаво тяло ме викаше чрез трептенията на телеграфните жици и с ядосаното буботене на далечния вятър.
    Поле ...
      186 
  • Несвободата на избора

    Аnna (Ана Янкова) Аnna
    Проза » Разкази
    Понечих да отворя външната врата.Една котка измяука продължително и побягна. От кого? Дълго търсех ключа.Къде се е скрил?Въздъхнах облекчено, виждайки го и треснах вратата след себе си.Вятърът разрошваше непокорната ми коса и упорито шепнеше в ушите, зачервени от студа.
    Целият свят беше виновен за б ...
      135 
  • Спасение

    Аnna (Ана Янкова) Аnna
    Есета » Философски, Лични
    Съвестта ме молеше...
    Спасявам се от теб, бягайки навън.
    Нощта обещава да подари своите тайни.
    Ухае на теменужени страсти по кремавите пориви за обич.
    Синя луна задава въпроси към пространствените илюзии за надежда. ...
      190 
  • Дон Кихот и Хамлет

    Аnna (Ана Янкова) Аnna
    Проза » Разкази
    > Не наричай нищо "свое", освен душата си...
    > Сервантес (,,Дон Кихот,,)
    Дон Кихот се запази дълго време млад. Но сега, когато вече прехвърляше триста години, старостта му натежа. Имаше способността да се превъплъщава непрекъснато в разни страни под различни имена. Със смяната на столетията смени не ...
      320  10 

© 2003-2019, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.