Събуждам се и се чувствам странно, сякаш за първи път съм намерила нещо, което търсех през всичките тези години. Сигурно виновен за това е странният сън, който сънувах. Сънувах, че съм на една поляна. Безкрайна и красива, макар и пуста. Накъдето и да погледнех, виждах само идеално зелената трева и безкрайно синьото небе. На тази поляна нямаше нищо, нито дърва, нито рекичка или планина. Нищо. Там бях само аз. И въпреки това си личеше, че и преди мен там е имало някой, сякаш лекият ветрец ми нашепваше за това, а може би прясно окосената трева ми подсказваше, че там някъде, отвъд безкрайната зеленина, има хора. Но нямаше път, по който да стигна до тях. Не знаех в коя посока да тръгна. Нямаше никой, който да ме упъти. Бях сама. След дълъг размисъл реших да тръгна. И аз не знаех накъде отивам, но с всяка изминала крачка ставах по-уверена. По едно време реших да спра, за да си почина и видях, че след мен, по пътя, който съм изминала, се е появила красива горска пътечка, по края на която имаше цветя. Жълти, бели, сини, розови, червени, най-различни цветове. И предишната скучна зелена поляна се бе превърнала в красива и цветна полянка с вълшебна пътечка. Тя започваше от мястото, от което съм тръгнала и свършваше на мястото, на което бях в момента. И разбрах, че това бе пътеката на моя живот. Тя започваше от мига, в който съм се родила и свършваше до мига, в който живеех сега. Поисках да се върна, за да разгледам тази моя пътека, но нещо не ми позволяваше, сякаш между мен и нея имаше невидима преграда, която не ми позволяваше да се върна в миналото, точно, защото то вече е минало. А погледнех ли пред мен, виждах само безкрайната и чиста зелена трева, която ме чакаше да тръгна отново по нея, за да продължа да чертая бъдещето си. А какво ме очакваше там, не знаех. Дали е нещо хубаво, или пък нещо лошо, никой не можеше да ми каже. Любопитството в мен напираше и аз отново тръгнах. Вървях към своето бъдеще до момента, в който не се събудих и не попаднах отново в реалността.
Чувствах се странно, но повече от всякога имах желание за живот, имах желание да стана от топлото и меко легло, за да мога дори и в реалността да продължа да вървя по тази зелена поляна с вълшебна пътечка.
© Мариана Калчева Всички права запазени
Поздрав!!!