Имало едно време два бонбона. Те били сродни души още преди да бъдат създадени – като се върнем още от купчината захар, та се стигне до оформянето им (уточнявам – ментови са). Но ето че пътищата им най-сетне се разделили. Единият попаднал в една опаковка, а другият – в друга. И така опаковките – в различни кашони, кашоните – в палети. Нашите главни герои поели в различни посоки. Бонбоните, както знаеш, са стока със сравнително голяма трайност. Нашият Бонбончо с групичка от себеподобни се оказал поставен на едни рафт в един супермаркет. Бонбонка била на витрината в малко магазинче за сладки в другата част на града (о, да, късмет, че пратката не е била за друг град, не дай Боже – държава!). Нашите главни герои си мислели един за друг, та нали от краят на единия произлизало началото на другия. Бонбонка бързо била продадена с връстниците й на едно малко дете, чиято майка в пристъп на нервна криза, получена заради плача му, му купила сладко. И така отнесена от една малка ръчичка се озовала ...