alx (Alexander) 21 ноември 2018 г., 16:12 ч.

Пътуването на Бонбончо и Бонбонка 

93 4 11

Имало едно време два бонбона. Те били сродни души още преди да бъдат създадени – като се върнем още от купчината захар, та се стигне до оформянето им (уточнявам – ментови са). Но ето че пътищата им най-сетне се разделили. Единият попаднал в една опаковка, а другият – в друга. И така опаковките – в различни кашони, кашоните – в палети. Нашите главни герои поели в различни посоки. Бонбоните, както знаеш, са стока със сравнително голяма трайност. Нашият Бонбончо с групичка от себеподобни се оказал поставен на едни рафт в един супермаркет. Бонбонка била на витрината в малко магазинче за сладки в другата част на града (о, да, късмет, че пратката не е била за друг град, не дай Боже – държава!). Нашите главни герои си мислели един за друг, та нали от краят на единия произлизало началото на другия. Бонбонка бързо била продадена с връстниците й на едно малко дете, чиято майка в пристъп на нервна криза, получена заради плача му, му купила сладко. И така отнесена от една малка ръчичка се озовала в дома на семейството. Съдбата не била толкова благосклонна към любимия й. Нашият бонбон висял по рафтовете месеци наред. Все се протягали ръце и вземали съседните опаковки. Може би защото пликчето, в което битувал той било леко омърляно още от фабричната си изработка. Късметът на Бонбонка бил, че малкото дете излапало всичките и само тя останала в пликчето, което било захвърлено зад леглото на малкото дете. Един дъждовен ден късметът...или нещастието, се усмихнали на Бонбончо и той бил отнесен от нечии ръце. Но още при излизането от магазина той изхвръкнал от опаковката. Собственикът му – корав тираджия със стабилен махмурлук, го изтървал след като с трепереща ръка бръкнал грубовато в грозно разкъсаното пликче. Бонбончо останал да лежи в една кална цепнатина на тротоара, опаковката му се поразпуснала, омърлял се. Но въпреки това нашият герой останал непокътнат. Минал ден, минали два, претърколила се една седмица. Хора минавали и го настъпвали с калните си обувки, кучета го душели, буболечките започнали да го нападат, усещайки сладостта му. И ето една хубава сутрин на изгрев слънце все още цял, но леко олющен бил подет от една метла на небрежната циганка, която метяла тротоара и попаднал във фаража й. От там историята се знае: фаража – плика – кофата. После боклукчийският камион го откарал на сметището. Междувременно наша героиня си седяла кротко на топло и сухо до едно плюшено мече под леглото на детенцето. Майка му все пак редовно чистела. Видяла Бонбонка и хоп заминала към кофата. Бонбонка била отнесена и поела към сметището, без абсолютно никаква представа, че нейният любим е все още жив и е вече там. По ирония на съдбата Бонбонка била изхвърлена в съвсем друг сектор на сметището ( да, животът е гаден!).  Но бонбонът си е бонбон. Не е важна опаковката. Важно е съдържанието. Привечер една сврака кацнала и успяла да изчопли нашата героиня изпод купа боклук, в който била заседнала. Лакомата птица я хванала с единия си крак, одрасквайки и разкъсвайки опаковката и с парчета храна литнала. Но понеже и бил доста товара, а Бонбонка все пак била гладка и обла, се изплъзнала и паднала точно до своя любим, който по това време вече започнал да се предава, опаковката му вече била разтворена и не му оставало много живец. И ето седят двамата влюбени един до друг, не можейки да се докоснат. Разказали си кой какво е преживял, колко много си липсвали и всички други хубави неща, които едни влюбени си казват. За тяхно щастие на следващата сутрин завалял тих и топъл дъждец. Те се разтопили и се слели. Най-накрая! Били едно цяло както в деня на сътворението.

© Alexander Всички права запазени

Една хубава вечер от далечната 2010 г. изпълних обещанието си към един много скъп за мен човек - да и разкажа приказка за лека нощ.

Коментари:

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • щураче (Дарина Иванова) Бонбонени сънища
  • alx (Alexander) Здравейте Мария,

    Приятно съм изненадан, че сте използвала приказката по предназначение в правилното време (преди лягане)! Преди почти 9 години, докато я съчинявах, имах същия приятен опит с едно (уж пораснало) дете!
  • Елиза13 (Мария) Поздравявам те за интересната и забавна история, Алекс! Прочетох я на дъщеря ми.Тя много се забавлява!
  • yotovava (Валентина Йотова) Сладурско, прозвуча ми Андерсеновски, добре разказано, мисълта ти върви и не прекъсва
  • alx (Alexander) Благодаря ти за милите думи!
  • pastirkanaswetulki (Мария Панайотова) Алекс, радвам се на моженето ти! В тази приказка открих една метафора на живота ни! Ще чакам и други твои произведения! Поздравявам те!
  • alx (Alexander) Благодаря за коментарите ви!
  • LiaNik (Илияна К.) Да, наистина историята прилича на приказка, но е хубава.
  • Ranrozar (Стойчо Станев) Харесва ми!
  • alx (Alexander) Благодаря ти за милите думи, Петър!
  • Петър1 (Петър Димитров) Красива приказка. Наследил си таланта на Андерсен, без да си датчанин при това - тъжно-красиво. Ще се радвам да прочета и още от теб, Александър.

© 2003-2018, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.