Пътят към дома

Мъничко „начупена“ и с „превързани“ чувства, но имам още доста път. Тази сутрин набързо стегнах разочарованията си в една от онези ранички, в които те карат да побереш света, когато си се съгласил на нискотарифно изживяване. Мога да доплатя за онзи, огромният куфар, в който да побера сбъркания си емоционален багаж, но защо пък да приковавам към себе си още веднъж нещо, което вече притежавам, само за да го нося отново в сърцето си. А и да си призная, то е еднопосочен товар. Не виждам смисъл да ми тежи нещо, което времето вече износи. Съдържанието на раничката ще ми е повече от достатъчно... ето така, да я имам, само за цвят. Сладко нетърпелива съм да пристигна в новата дестинаця. Най-накрая ще мога да полетя! Искам го и мога да се състезавам с вятъра. Твърде дълго стоях на адрес, на който освен мен и мъждукащите лампи отвън нямаше други жители. Сега искам цял град от възможности, изпълнен с малки улички, които са сгушили в себе си кътче за всеки, който е готов да го открие. Лъкатушещи по един особено приятен начин и разкриващи богатствата си само на тези, чиито очи са готови да погълнат всяка нова емоция в цялата и пъстрота.

Обичам синьо – винаги ми напомня за едно безметежно спокойствие. Така дълбоко и осъзнато, че всяка една мъничка мисъл, която се ражда, ме кара да потръпвам от удоволствие. Бях забравила какво е часовникът да не ти е съдник, а секундите палачи.

Притихнало, в мъничко кафене с навес /от онези на ивиците/, под който има 2 маси, заети от любов и щастие, на своят прекрасен следобед се наслаждава лилавото. Не е като да е избягало от своето си местообитание на друго, но все пак забелязвам, че може би услугите му са в „роуминг“. Вярно, тук ще трябва да „активирам пакет“ с останалите си чувства, които успях да спестя, но те са точно за това. То ще ги оцвети отново! Пак ще бъда нежна - най-вече към себе си. Виждам как се сервира поднос, пълен с неизследвани мечти. Три от тях са мои – взимам си ги!

Един „билет“ ме отведе там, където сетивата ми вече не са притъпени. Всичко, което до този момент беше в сенки и разкривени контури се превърна в пълнокръвен образ на това, което винаги съм имала – вяра. Неподправено чувство на свобода и сигурност и безкрайните възможности, които ме заливат, ми дават увереност. От този момент всичко е лесно! Всяка мъничка стъпка ще бъде по правилният маршрут, водещ обратно до единственото място, където има смисъл – домът ми. Този, който е изпълнен с  жарта на прегръдката и истината в усмивките. В смислената любов на всяка целувка и силата на думите. Вероятно всяко пътуване не е скъпо или поне трябва да знаеш кога и как да платиш, но смисълът във всяко е един – да преодолееш собствените си затвори. Истински безценно е да бъдеш с тези, които дават смисъл на това, което си.