Jul 9, 2024, 9:54 AM

Пътят към дома 

  Essays » Personal
412 1 0
2 min reading
Мъничко „начупена“ и с „превързани“ чувства, но имам още доста път. Тази сутрин набързо стегнах разочарованията си в една от онези ранички, в които те карат да побереш света, когато си се съгласил на нискотарифно изживяване. Мога да доплатя за онзи, огромният куфар, в който да побера сбъркания си емоционален багаж, но защо пък да приковавам към себе си още веднъж нещо, което вече притежавам, само за да го нося отново в сърцето си. А и да си призная, то е еднопосочен товар. Не виждам смисъл да ми тежи нещо, което времето вече износи. Съдържанието на раничката ще ми е повече от достатъчно... ето така, да я имам, само за цвят. Сладко нетърпелива съм да пристигна в новата дестинаця. Най-накрая ще мога да полетя! Искам го и мога да се състезавам с вятъра. Твърде дълго стоях на адрес, на който освен мен и мъждукащите лампи отвън нямаше други жители. Сега искам цял град от възможности, изпълнен с малки улички, които са сгушили в себе си кътче за всеки, който е готов да го открие. Лъкатушещи п ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Kristina Nikolova All rights reserved.

Random works
: ??:??