Кой е този дявол, който така разпалва стремежа? Защо е измислил пъзела? Различни парченца, които трябва да сглобиш. Избираш дали сам да го направиш или с някого, времето, за което трябва да си готов, картината, за която би приел предизвикателството да сглобяваш.

Пъзел. Пъкъл. Не си чул добре, не си разбрал. Табла. Тази за игра или онази за донасяне на обяда. Един на друг: ''-Грозен си. '' С ироня – 'Ти пък много красив.'' Карате се-не разбрали защо. Присмех, сарказъм, карикатура и още нещо. Глупост. Любопитствам за теб, приятен си ми, интересувам се от теб, възхищавам ти се, харесвам те, искам те, обичам те, не мога без теб. Каквото и да направиш винаги така както монетата има две лица: едните ще те обичат заради това което си, другите ненавиждат и пробват да ти навредат именно заради същото. Красотата в опаковката, вътрешността е като тръпката, удоволствието, което не ти дава мира. Подлостта, Алчността, Завистта, Злобата, се обзалагат коя ще те обере, омърси, една от друга се изяждат, а ти цъфтиш. Закона в живота, в думата, реда. Свежите хора винаги успяват. Всеки остава своя отпечатък, липса, блед спомен, урок, разочарование или преминават незабележимо. Случва се да се появят, такива както когато вятърът разпръсква глухарчето. За добро или лошо? Зависи, от това колко си силен. Меките мразят и си отмъщават заради болката, дори не разбрали откъде, просто на някого, на когото имат възможност. Твърдите – вдъхновяват. Борци или стражари, за тях е важен просперитетът. Някой използват, заблуждават, умишлено не ти показват цялата картина, взели каквото могат и захвърлят. Така манипулират, настройват и други, играят своя театър, водовъртеж, метеж надолу. Други-вярваш в тях. Все едно играеш на сляпа баба, така както когато сте били деца и рискуваш. Разбираш, че има такива, които никога, на никаква цена няма да злопотребят с теб и с тях винаги можеш. Те много добре са разбрали кой се бори с теб, живее, радва се и кой би искал да смуче от теб и изостави, измивайки съвестта си с теб, че си го предал. Не си виновен, за всичко, което ще се случи, но от теб зависи как ще постъпиш именно към тези, които значат. Плащаш с половинката от своя живот, за да бъдеш точен и принесеш сигурност у този до теб. Да посадиш цветя по неговия път. Отсреща, всеки сам преценява за кого, колко да се раздава, до колко дълбоко да търси истина. Не! Някой би ли възразил?! ''Не'' звучи еднакво, като на гръцки означава отрицание, а на български носи положителен отговор. Различни, сме и си приличаме. Кой не знае и не е употребявал думата: ''ок''. Интернационална, универсална, кратка, ясна и фактически полезна. Prêt allEz. Дали всеки би разбирал от всичко с термини и специфики? Готов, започни. Колко вълшебно звучи. Дали си фехтовач, франкофон или човек от света, може и всичко тези неща едновременно-винаги звучи грациозно, зареждащо, убедително. Намакс грабиш фантазия, знания, умения, сладостта, нещата, които никога не си пробвал, местата, където чакат да ги покориш. Каквото и да избереш в живота, каквото и да правиш, винаги трябва да се приготвиш и да започнеш. Затова избираш кои ти придава стойност, визия, кой, кое те издига, създава, прави, моделира. Хората не са вълшебна пръчица, но са най-голямото богатство. Провалят се от грозота, в душите, мисленето и покварените сърца, скрити зад сияещо понякога и красиво лице. Това, което предразполага. Остава въпросът: Кое задържа? Фатално остава, това което толкова много привлича-Личността. Шедьовърът да се защитаваш, развиваш и правиш качествени и тези до теб. Страстта в борбата, когато невъзможното става възможно. Именно с теб. Прегръщам те. Целувам те. Гостоприемството изисква такъв етикет. Но има националности, където не е прието да се здрависват хората, а навеждат глава и прибират ръцете към себе си като по този начин отдават почит. Би било добре да се докоснем, без допир до различна националност. Разковничето е в познанието. Кое прави мъжа щастлив? Има народи, където е прието да има повече от една съпруга, докато при други, стъпването в брак е отдаване само към един. Има и смесени бракове. Различни езици, традиции, обичаи, разбирания. Да не ядем с ръце-колко пъти, като малки сме чували. Но има народи, където така се прави и доказват колко ползи има от това. Едни с нож и вилица, други с пръчици, третите без прибори. Защо сме различни? С кое търгуваме или жунглираме? Пари, власт, любов, време. Посещаваш различна страна, пробваш от всичко, ненаситен запазваш, това което ти харесва. Всичко ли на всеки ще и може да се хареса? Различна музика, танци, дрехи, излъчване, начин на живот. Дори да бяхме еднакви, отново е невъзможно всеки на всеки да се хареса, всичко на всеки. На едните волана е отляво, другите отдясно. Понякога лявото минава през дясното и обратото. Важен е шофьорът. Тук е седем сутринта, на другия край на света е седем вечерта, а живота на земята е на всички нас и е еднакъв. За всеки има двайсет и четири часа да напазарува от безмилостното и вълнуващо - време. Като търговци заставаме пред него и се пазарим за мечти, играчки, планове, лични нужди, изповядваме грехове и проклятия, като се и оправдаваме. Егоизмът, егото, като разбирания от философията, замазваме очите на правото. Еднакви ли сме, равни? Коя е частичката, която всеки би искал, за всеки е еднаква, навярно именно тя би обединила всички? Любовта.

Детска приказка, би си помислил. Но когато човек се замисли е точно така, както в книгите някой е написал. Всеки иска да е добре. Някой търси своя човек и смята, че най-сакралното би било да постигаш именно с половинката. Щастието в пътуването, постигането, радостта в очите, на този до теб. Думите, които чуваш, признанието, че си най-добрият. За други би било скъпите вещи, имоти, престижна работа, лъскав имидж. Викащ ще дойдеш с колата, а не с красивото, смело момиче до теб. Качват, слизат, возят се, руси, чернокоси, червенокоси, дълга, къса коса по две, три и пет. Цял свят се продал, една-не. Като от витрина манакен, красиви, със скъпи маркови дрехи, злато, сребро и бижута и аксесоари. Светът е луд или едната? Смелостта, куражът, духът сред стъклени, дървени, картонени, всякакви кутийки, всяка част от световното съкровище. Една-единствената сменила различни прически, ходи пеша, без обувки, но не подменила на думата. Всички ходят с обувки! Почти навсякъде. Има и такива с различни разбирания. А какви ли са тези с различните обувки? Някога виждал ли си такива, разбрал ли фактически същността им? Материален свят, може би понякога, докоснат и от нещо, някой който преобръща всичко и го нарисува по-друг начин. Вече не ходиш, танцуваш и всичко се променя. Виждаш дори как листата от дърветата падат по по различен начин. Нелогично дори и ставаш по-богат от както си бил преди. Продаваш колата, правиш автомивка. Преди продал някого за нещо, сега постигнал нещо с някого. Навярно разбрал, знаела колко много биха я последвали, оставила материалното, за да докаже честта. Преди, като машина, криещи ценното в шкафче, а сега поглеждаме нагоре и правим долу стойността. Карай. Давай. Зарежи там ... Където всичко е разграфено, динамично, с напрежение, привидно хладнокръвие, баланси, графики, винаги трябва да е нагоре, цената...цената...начина, лъжем се, мамим се, продаваме или просто работим, навярно точен, коректен, верен...успешен...Кое ни прави? Винаги трябва да запълниш или произведеш нещо ново. Изисквания, цели, регламент, срокове. Мяташ зад гърба си, времето ще почака...Бързи връзки, бързи забавления, времето не стига, не спира, не спираш да сменяш хора, лица, места, авантюри, погледи, кратки разговори, къси писания и действия без думи...Спираш. Спря ли? Листата падат по по различен начин. Продаде ли ме на някой богат? Или стана богат, по начин, по който никога не си подозирал? Викове. Печелившите числа от тото, записал и забравил да пусне. Възмущение. Яд. Нирвана. Тя сънувала, че е пропуснал и го пита. Изумление. Смях. Увереност. Изяждал се отвътре, друг е станал безумно богат. Кълнящ никога повече да не се ловиш на това. Сега, като онази около теб, пък се усмихвате и се заричате да колекционирате банкноти от всички държави в света. В крайна сметка за какво живеем? За пропуснати, отнети или невзети подаръци или в създаването, постигането, реализацията? Щастието е пътувало, чакало е момента на своя удар, но се е сблъскало с Нещо или се е изправило срещу него, всичко се е объркало, размило, разбило, не се е случило. Подиграхме се с историята. Възможно ли е? Като екстаз, мистичен акт на Боговете - единият уцелва целта, но пропуснал да го заяви на света, другият няма от къде да знае, но го е сънувал. Като онези истинските неща от живота, които като ги чуеш настръхваш. Разпъпва, тържествува, изригва Енергията на онова Нещо. Като бенгалски огън се изстрелват толкова много различни идеи, проекти, бизнеси за всички, възможности, все хубави неща. За тези, които обичаш, цениш, вярваш, тези, които са приятели и онези, които не познаваш, но са закъсали, дори и ти сам търсиш на кого нещо да му помогнеш, да е добре. Успяваш. Успяваме. Всички заедно се създаваме. Средствата променят фактори, начин на съществуването, но същността е в изкуството на допълването, сглобяването, движението напред, никога назад, сам за себе си, единствен. Когато си изпълнен от вътре и съзнанието ти е отворено. Може животът ти да е Ад, но да си с човек, с когото ти е като Рай. Случва се или не, сега или никога, пропускаш или улавяш. Сгромолясват се падащи звезди, когато хората са спрели да бъдат хора. Не вярват-подменят, не сътворяват – консумират, не вървят-чакат, не създават-отнемат. Води, вдъхновява, респектира факела-факта фактор. Това, което те прави силен, уверен, специален, важен, знаеш, можеш, красив, умен, когато постигаш, когато невъзможното става реалност. Какво взе или кого? Кое постигна или как успя да бъдеш успешен? За друг Любовта би била в изкуството. Но и то е живо. Това, което е...твоето нещо...казваме Музата... Любовта на живота е само една и се случва само веднъж, затова има висока цена, цена, която никога не се появява повече. Това е животът. Като първите хора, сътворени от калта, днес, като глина различни ръце те извайват или развалят. Отваряш душата, сърцето, света си. Музей, галерия, стена на славата или кухота, прогнила, пустош-разхождат се различни същества. Хората взимат от теб, толкова колкото им позволиш. Това, което четеш, гледаш, слушаш, дори ядеш, което виждаш, което можеш да разбереш, всеки със своя капацитет на възприятия. Всичко въздейства, влияе, облъчва. Избираме за кое да се борим, следваме, устояваме. Това, което те прави е което избираш, това което ставаш. Не всеки, не всичко, не на всяка цена. Стъпки. Следи. Индиго. Като сродната душа. Някой път на път срещаш именно сродната душа. С поглед всичко разбираш, приятелство, любов или е била подкрепата, която помниш цял живот. Изживял, нарисувал, написал-изкуството да създаваш, да въздействаш-Ценността. Или с богата култура и опит, завещал своето дело, опит, верю на обществото. Всеки с мнението си, вкуса си, приоритети, стремежи, трепети...Всеки избира, кое е Любовта. Ако човек на изкуството създава красота, явната броня или скритото оръжие на правото, то защо споделя тайната рецепта за богатство, щастие, успех? Навярно за тях истинският успех е и тези до тях, да са добре, а онези идващи след тях фантастично по-добри. Безсмислено, срамно, нелогично губене на време, средства, шансове. Животът е само веднъж. Накъде е пътят за Любовта?

Подлостта, Безхаберието, Безотговорността никога не се поздравяват със Стремежа, Увлечението,Същността. Успехът като ангел, минава гледа, на някои маха, на трети се спира, като грънчар извайва силни фигурки. Талантът, завещан от кръвта, като скъпоценен дар придава онова, което нито може да се купи, нито продаде. Като искра, Воля, Сила на Духа, това, което те издига, въпреки всеки и всичко. Ако можеше да избираш, кое щеше да си напазаруваш? Петаче, завещано или още пет минутки с този, който навярно знаеш, че го очаква последната битка. Уви отказваш се. Лъжеш-''Няма време, трябва да вървиш'' Не взимаш нито едното, нито другото. Първото е цента на личността, второто цената на думата. Думата, дал винаги да си силен. Излизаш и тези оставащи мигове-сам, но с парфюма от теб. Той, като част от теб му шепти как ще успее. Спомени. Чувства. Мотиви. Удовлетвореността, запомнил те, какъвто е искал да бъдеш. Всеки ли би постъпил така? Забравяме да почитаме волята, кой ще разбере, заменяме, подменяме, продаваме други, дори и себе си. Съвестта. Клише. Клише време е за нещо ново. Какво търсим? Капитали, активи, инвестиции или и хора, качествени ръце, начин на мислене. Кое липсва? Кое е парченцето, което трябва?

Като малки се радваме, когато някой ни подари топка, по-малко на книга. Понякога се случва да прочетем тази, за която не сме били, както често се изказваме на подходящата възраст. Годините ли е, това което определя кога, какво ни очаква и кое кога е трябвало да бъде пред нас? Срещаш някого, изучаваш го и накрая питаш за числата, написани на личната карта. Те ни определят, ограничават или те карат да си предубеден. Купувачи-Продавачи на мечти. Звучи кумично. Мръсни сделки, мръсни ръце, мръсни пари, такива души. Или богати, успешни - казваме въпрос на късмет. Вярвате ли в Късмета? Истината е единствената валута, където винаги е валидна. Обичаме се, мразим се, всеки извъртя картината през своя ъгъл, но истината е винаги само една. Фокус. Какво значи да виждаш през световете, очите, намеренията. Маска, очила, всеки разиграва своя театър, блъф, карък. Награда. За единия сладостта. За другия горчивината. Цената. Цената на живота. Цената на човешки живот. Седиш, не може да повярваш, ставаш. Виждаш някой колко много е постигнал, знае, може, представяш си какво ли му е било, какво би било с него, дали същото би било без него?. Седиш наблизо, всичко трепти- сблъкват се всички най-приказни неща с най-недостойните. Не може да свалиш поглед. Едните осъждат на провал, всичко пробвал и за нищо не става, другите вкусили, удивлени, оценили. Стрели от обиди сред движещи се кошчета за боклук, които благодарят. Хора. Ралични индивиди. Един и същи свят. Фантастика. Реалност. Фактор.

Времето на личности е инвестицията, която е посоката.

Алчен, злобен и грозен. Алчен за хора, не кеш. Тези, които са или ще станат творци, иноватори, строители. Безумно алчен, че всеки от улицата взима. Защото тя винаги трябва да е окрасена от способностите на хората. Дори уличният музикант, отличник, но романтик, застанал, чакащ гласът му да грабне вниманието на някоя девойка. Художничката по сгради прави облика на реални лица на България. Алчността да граби от учениците и студентите и да им дава условия, смисъл и предимство тук да останат и постигат. Спортната злоба, като състезател, после като трнъор, тези до него да стават все по-добри. Дори от този с всички пороци да стимулира да скача. Грозен-за тези които не мислят така. Грозотата, обличаща се с забавата, обогатяването, развитието. Грозотата в некомерсиалното, красотата в абстрактното подаване на идеи - креативното, нестандартно изкушение. За грозотата и красотата-субективност. Обективната истината-полезността на трансформирането на грозотата в красота. Удоволствието да хвалиш този, които е постигал. Приятното усещане да създаваш или виждаш по-добър, богат или по-красив от теб. Грозотата да се преобърне от разрушението в известността в постиженията. Пъзелът ни кара да имаме нуждата, необходимостта, правилото да бъдем екип, народ, нация. Уважение, солидарност, грижа към всеки във всяка ситуация, която е попаднал или са го поставили.

Затова Дяволът и Ангелът решили да направят заедно пъзела, за да постигнат съвършенството на човечеството-сделката на живота. За да може Несправедливостта да се дуелира с непреклонността на Личностите. Индивид. Човек. Сърце намакс. Надежда. Вяра. Любов. Сила. Благородство. Чест. Достойнство. Верижна реакция - всички добродетели се преливат и заздравяват ръцете. И тези, с които се кълнем, постъпвайки на определена позиция и онези, който дават живот. Тези, които подават ръка и когато им казваш, че не можеш или всеки би осъдил това. Това Нещо пренаписва съдбата и се изправяш. Това нещо, което дърпа напред и нагоре. Инвестицията обича стабилността, здравината, обединението. Пъзел. Парченцето-Това Нещо, което след време си разбрал, колко много си спечелил или загубил. Даден, като Дар от Боговете или Сатаната.

Този дявол, който така разпалва стремежа е Пре алЕ.