Разбито сърце... Абсолютно клише, ще каже всеки, включително и аз. Напълно разбираемо е за човек, който не е видял как любовта му си отива, да го разбере и да го проумее. Е, аз го разбрах. Едва сега осъзнавам с пълна сила значението на този израз. Там, където доскоро имаше топлина и усещане за сигурност, в момента зее огромна „черна” дупка. Имам чувството, че нищо не може да я запълни. Пълна пустота. Празнота. От всичко боли – от поглед, от дума, от жест. Лутам се без посока и цел. Намирам се в средата на океана и отникъде не се вижда сушата, а аз не умея да плувам. Вълните ме блъскат ту в едната, ту в другата посока и всяка е грешна. Давя се, опитвам се да поема въздух и тъкмо когато успея, нова вълна ме потапя обратно. Не мога да намеря своя пристан. Не знам дали изобщо съществува такъв. Приказката ми свърши. Мечтите ми са разбити. Как да продължа? Върху какво да градя нови основи? Капчица вяра не ми остана... а исках/м толкова малко. Просто прегръдка и човешка топлина. Усещане, че н ...