23.03.2007 г., 14:58

РаЗдЯла

1.4K 0 1
Спомняш ли си, ти каза, че съм малка. Аз не се разсърдих, защото това беше истина,
но ти забрави да добавиш, че съм глупава. Да, аз бях глупава, защото ти вярвах във всичко. Вярвах ти, защото те обичам, а ти постъпи подло с мен. Лъжеше ме, а аз ти вярвах. Понякога се съмнявах в думите ти, но след като се засмееш всичките ми съмнения изчезват,
но сега разбрах страшната истина. Все ми се иска да не вярвам, но *Чао!*, мое мило момче!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ИиФф ДддДддДД Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моето писмо до България

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...

За живота въобще

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...

Живот...

tianna

В дни като този не съм съвсем сигурна за кой ми е по-тъжно... За мъртвия или за живите. Може би за ж...

Задбалансово

exuded

Властта у нас битува несрамежливо. Придобила е себе си и вече няма нужда от воля на избора, на избир...

Заличаване

exuded

Търкаме, търкаме... От сутрин до вечер. Лотариата е за всеки, билетите и талоните са достъпни, прост...

Когато бях овчарче

exuded

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...