23.03.2007 г., 14:58

РаЗдЯла

1.4K 0 1
Спомняш ли си, ти каза, че съм малка. Аз не се разсърдих, защото това беше истина,
но ти забрави да добавиш, че съм глупава. Да, аз бях глупава, защото ти вярвах във всичко. Вярвах ти, защото те обичам, а ти постъпи подло с мен. Лъжеше ме, а аз ти вярвах. Понякога се съмнявах в думите ти, но след като се засмееш всичките ми съмнения изчезват,
но сега разбрах страшната истина. Все ми се иска да не вярвам, но *Чао!*, мое мило момче!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ИиФф ДддДддДД Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Живот...

tianna

В дни като този не съм съвсем сигурна за кой ми е по-тъжно... За мъртвия или за живите. Може би за ж...

Само ако започнеш да правиш добро...

thedac

Само ако започнеш да правиш добро, ще повярваш в него И най-малкото добро, което направиш, то е за т...

Моето писмо до България

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...

Заличаване

exuded

Търкаме, търкаме... От сутрин до вечер. Лотариата е за всеки, билетите и талоните са достъпни, прост...

За живота въобще

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...

Когато бях овчарче

exuded

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...