Спомняш ли си, ти каза, че съм малка. Аз не се разсърдих, защото това беше истина,
но ти забрави да добавиш, че съм глупава. Да, аз бях глупава, защото ти вярвах във всичко. Вярвах ти, защото те обичам, а ти постъпи подло с мен. Лъжеше ме, а аз ти вярвах. Понякога се съмнявах в думите ти, но след като се засмееш всичките ми съмнения изчезват,
но сега разбрах страшната истина. Все ми се иска да не вярвам, но *Чао!*, мое мило момче!