20.06.2013 г., 18:00 ч.

Размисли 

  Есета » Лични
1751 0 3
2 мин за четене

През целия ни живот всички ние се стремим към едно основно нещо – преследването не мечтите ни. Падаме, ставаме, продължаваме смело напред, рискуваме живота си, приятелите или семействата си в името на едно единствено нещо - мечтите ни. Те ни управляват, определят част от нашия характер, от нашата същност. Формират ни като личности и разкриват най-съкровените ни желания, пориви и цели. Мечтите са онази част от нас, която винаги ни кара да се чувстваме живи, значими и важни...

Странно нещо е живота... тъкмо започнах да пиша това и ми се обадиха с новината, че съм се класирала на последното ниво за преводите. И какво мога да ви кажа аз - момиче на 17 за живота и мечтите. Не знам много, но това, което знам, е достатъчно, а именно, че каквото и да става, никога не трябва да спираш и да се отказваш от мечтите си... Някой ден, някой красив, слънчев ден искам да се събудя, да съм преуспял преводач и ако имам само това, ще съм най-щастливия човек на света, защото само това ще ми е достатъчно. Това ме описва най-добре, това е моята същност и моята страст. Да чета произведенията на другите, да се докосвам до техния свят, техните мисли и преживявания и да ги предавам на другите по достатъчно добър начин така, че да преоткрият себе си в написаното и да изживеят всичко онова, което авторът е искал да покаже.

  А какво да кажем за тези хора, които всеки ден се събуждат с мисълта да направят още някое велико дело като спасяване на човешки живот например. Тези хора са хора като мен, която пиша това, и като теб, който го четеш. Но разликата между нас и тези хора е, че те са жертвали твърде много в името на мечтите и целите си. Може би някъде по пътя са захубвали себе си, може би са преоткривали същността си, печелили са нови върхове или са губили битки. Истината е, че тези хора са подчинени на мечтите си, посветили са всичко в името на мечтите, защото понякога в забързанито и трудно ежедневие, в трудни ситуации единственото, което ни остава е именно това – да помечтаем за това какви сме, какви искаме или какви сме можели да бъдем, да помечтаем за по-добро бъдеще или живот. И без значение колко лоши неща ни се случват, независимо, че любимите ни хора ни напускат и си отиват, в края на деня, когато настъпи нощта какво друго ни остава освен тишината и правото да помечтаем... да помечтаем за нещо по-добро, за нещо истинско... 

© Василена Владимирова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Писах есето преди около две години, знам, че само с мечти нищо не се постига, но в този момент така съм се чувствала и за това реших да го публикувам.
  • хареса мир!но само с мечти не се стига далеч това което те води е друго различно за всеки човек откриеш ли го и преосмислиш ще решиш до колко си готова до жертваш за мечтите си
  • Реших днес да прочета поне три есета, за да видя как се пише сега...
    А след малко пак смятам да прочета нещо от или поне за Монтен...
Предложения
: ??:??